Говоренето и общуването е изключителен сложен процес. Това е нещото, което ни отличава от другите живи същества. Интелекта, но как се сформира той и как сме се научили да говорим и общуваме, и защо някой от хората са с по – развити говорни, комуникативни и езикови умение от колкото други, а трети имат езикови и говорни нарушения? Това са въпросите на които много хора и специалисти търсят отговор. Нашата сетивност е един от ключовете. През 1996 година Williams и Shellenberger, съставят пирамида на ученето и подчертават, че сетивността е свързана с процеса на учене. Те я поставят в основата на своята пирамида. 

   Сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека да възприема околната среда и да общува: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. (The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007). След като имаме тази базова възможност да възприемаме и да преработваме информацията от заобикалящата ни среда, благодарение на сетивата си, ние развиваме уменията си. Какво ще се случи, ако някоя от тези способности е нарушена? Логично, ще имаме проблем с възприемането и умението, което е следствие от сетивото. Примерно, загубим или не можем да развием чувството за възприемане и преработка на звука (сетивност за слух), разбира се ще имаме говорен, комуникативен, езиков и когнитивен дефицит, като силата му зависи от интензитета на поражението. Това нарушение е известно, като Разстройство на слуховата обработка или слухово увреждане с нормален слух и се използват за различни нарушения, които засягат начина, по който мозъкът обработва слуховата информация. Хората с нарушена слухова обработка обикновено имат нормална структура и функция на външното, средното и вътрешното ухо (периферен слух), но не могат да обработят информацията, която чуват по същия начин, както другите, което води до трудности при разпознаването и интерпретирането на звуци, особено звуците съставящи речта. Смята се, че тези трудности възникват поради дисфункция в централната нервна система.

Нарушението може да засегне както деца, така и възрастни. При направени проучвания в САЩ и Великобритания е установено, че 2-7% от децата страдат от разстройството, като нарушената слухова преработка може да продължи и в зряла възраст. Cooper и Gates (1991) оценяват разпространението, като при възрастните е от 10 до 20%. Съобщават се, че мъжете са два пъти по-склонни да бъдат засегнати от разстройството, отколкото жените и се засилва с възрастта.

Признаци и симптоми на Разстройство на слуховата обработка

   Много деца срещат затруднение поради това, че страдат от нарушение на слуховата обработка. Невъзможността да преработят звуците довежда то тяхното изоставане в цялостен аспект, както речево, така и когнитивно. Някой от тях до такава степен не успяват да обработят информацията от заобикалящата ги среда, че довежда, до това да не могат да се учат от нея. Поради тази причина изостават от връстниците си. При други е първопричина за появата на заекване. Също така е известно,че причината за изоставането на децата диагностицирани с аутизъм е нарушената слухова преработка. През март 2019 водещият изследовател Тим Робъртс, професор по радиология провежда изследвания в детската болница на Филаделфия, той установява, че хората с аутизъм показват забавяне в обработката на звуците. Робъртс представя непубликуваните резултати на Международната конференция за аутизма през 2019 г. в Монреал. В поредица от проучвания екипът на Робъртс показва, че звуците се забавят с около 10 до 20 милисекунди при деца с аутизъм.[1] Наблюдава се, че разстройството на слуховата обработка и дефицита на вниманието и хиперактивност (ADHD) имат симптоми на припокриване. Статия публикувана през 1994 г., показва, че 84% от децата с разстройство на слуховата обработка са диагностицирани или е имало съмнение, че са с дефицит на вниманието и хиперактивност.[2]В проучване от 2011 год., сравняващо деца с диагноза дислексия и тези с диагноза Разстройство на слуховата преработка, се установява, че двете групи не могат да бъдат разграничени.[3]

   При деца с разстройство на слуховата обработка се наблюдават някой от симптомите, като все пак трябва да се отчита и индивидуалността на всеки случай:

• Неувереност и ниска самооценка;
• Ниско социално взаимодействие;
• Късно проговаряне;
• Заекване и запъване;
• Тахилаличен говор (бързо говорене);
• Нервност и напрежение;
• Ниски училищни резултати и ограмотителни затруднения;
• Нарушена сетивната преработка;
• Нарушение на фонологичната осведоменост;
• Нарушение на писането (със специфични и правописни грешки, лош почерк);
• Нарушение на четенето (сричане, четене с неразбиране на прочетеното);
• Нарушение на смятанeто (особено при текстови задачи);
• Нарушение на говора (не съгласуване по род и число, размяна на словореда, изпускане на звуци, на малките думички, на предлози, замени на един звук с друг, неправилна артикулация на един или повече звукове,  ехолалия и др.);  
• Проблем с вербалната и краткосрочна памет (работната памет), мисълта, вниманието и концентрацията, слуховото внимание и когнитивното развитие;
• Трудности в запомнянето;
• Нарушение на разказвателната реч;
• Проблем при запомняне списък с последователности;
• Трудности в ориентацията за време и пространство;
• Трудности в разбирането, често се нуждаят от повторение;
• Имат слаба способност да запаметяват информация, чрез слушане;
• Хиперактивност и дефицит във вниманието;
• Прекъсване и не изслушване на събеседника;
• Инфантилност;
• Тълкуване на някой от думите буквално – буквалисти;
• Не разбиране на метафорите;
• Трудности при причинноследствените връзки и правене на грешни изводи;
• Трудно разбират речта, ако средата е шумна и други.

Терапия при разстройство на слуховата обработка

   Чрез прилагането на собствена иновативна терапия за звукостимулация на мозъка и отговорните му зони се създават важни невронни пътища. Имайки предвид, че мозъка е невропластичен и правилното му функциониране се определя от ритъма, за да се придобие вниманието, да се подтисне стресът, да се сформира нормална организация на мислите и тогава вече може да говорите, и да се учите от заобикалящата ви среда. Така, детето без да бъде учено на нито една дума или изречение от логопеда, преминава през всички етапи на развитие, през които е трябвало да мине, като поетапно се развиват и се подобряват:

• ритъма, темпа и мелодиката; 
• фонемният гнозис и други гнозисни и праксисни умения;
• фонологичната осведоменост;
• качествен и количествен анализ над речта и мисълта;
• краткосрочната, дългосрочната и вербалната памет;
• слуховото и споделено внимание, и концентрация;
• ориентацията за време и пространство;
• сетивната преработка;
• причинно следствените връзки;
• поява на правилните вътрешни въпроси и отговори;
• сформиране на нормалната организация на мисълта;
• намаляване на вътрешното напрежение;
• социално взаимодействие;
• говор, четене, смятане и писане и много други.

Вследствие на което детето развива когнитивният си потенциал. Подходяща при аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дислексия, заекванe и други неврологични разстройства.

Нарушението представлява забавяне в говорното, езиковото и когнитивно развитието на детето и изисква етапна работа от специалист. Не се повлиява от медикаментозно лечение. Логопедичният кабинет разполага с нужния пълен инструментариум за диагностика и терапия, и вече години наред го прилага успешно, както в кабинета, така и онлайн. Доказателство за това са многобройните постигнати отлични резултати и медицинските изследвания на миналите през терапията. Защото се отстранява причинителят на нарушението.

Автор: Генади Симеонов – логопед

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Всички права са запазени, ползването на информация от публикацията е позволено, само чрез писмено разрешение от страна на кабинета!

Източници:

1. https://www.spectrumnews.org/news/brains-minimally-verbal-autistic-children-respond-slowly-sound/?fbclid=IwAR2rcTmumqD2R2U8glmGaKQxmLC4z6x6ew6MCPxsfqJ5jquirgkj5u5Bd64
2. https://jaacap.org/article/S0890-8567(09)64287-8/pdf
3. https://pubs.asha.org/doi/10.1044/1092-4388%282010/09-0167%29
4. American Academy of Audiology.„Clinical Practice Guidelines: Diagnosis, Treatment and Management of Children and Adults with Central Auditory“. Retrieved16 January2017.
5.  La Trobe University. „(C)APD“. Retrieved 14 November 2010.
6. Musiek, Frank; Gail, Chermak (2007). Handbook of central auditory processing disorder [auditory neuroscience and diagnosis]. Plural Publishing. p. 448. ISBN 978-1-59756-056-6.
7.  National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. N.p., n.d. Web. 19 Nov. 2014.
8. The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007