Не е нормално за едно здраво растящо дете да отказва да се храни за голям период от време. Отказа от прием на пълноценна храна най – вероятно е знак за друг основен проблем. Нека да си отговорим на няколко важни въпроса!

Злоядо ли е дето ви? Храните, които яде свеждат ли се до няколко? Избира ли храната си по форма, цвят, мирис или по други признаци, но не и по вкус? Вие ли го храните? Обича ли прекалено много сладкото (Сладкото може и сам, но не и другата храна)? Отказва ли да опитва нови храни? Детето нервно ли е? Има ли вътрешно напрежение и тревожност? Лесно ли се разстройва? Трудно ли се задържа на едно място? Ако на тези въпроси отговора е предимно „Да“. То най – вероятно, детето освен с яденето има говорен, езикови и комуникативен проблем, който всъщност е основният.

В практиката ми много често говорните, езиковите и комуникативни затруднения вървят ръка за ръка с хранителните, когато симптоматиката се препокрива, тогава можем да твърдим, че причината е логопедична. Това споделя и Нанси Зукър от САЩ, пофесор във факултета по Медицина в университета „Дюк“ и директор на Центъра по хранителни разстройства към Университета, тя обяснява, че често силно придирчивите към състава на менюто деца проявяват белези на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Но каква може да е причината? Смея да твърдя, че нашата сетивност е един от ключовете. През 1996 година Williams и Shellenberger, съставят пирамида на ученето и подчертават, че обработката на сензорната интеграция е свързана с процеса на учене и изграждането на нервната ни система. Те я поставят в основата на пирамидата си.

Имайки предвид, че сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека да възприема околната среда и да общува: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. След като имаме тази базова възможност да възприемаме и да преработваме несъзнателно информацията от заобикалящата ни среда , благодарение на сетивата си, ние развиваме уменията си. Какво ще се случи, ако някоя от тези способности е нарушена? Логично, ще имаме проблем с възприемането и умението, което е следствие от сетивото. Животът ни ще бъде много труден и предизвикателен. Примерно, загубим или не можем да развием чувството за възприемане и преработка на вкус (сетивност за вкус), разбира се, че тогава няма да имаме апетит, защото няма да ни е вкусно. Тогава ние злояди ли ще бъдем? Да! А, именно в следствие на нарушената сетивност и неразвита сетивна система, нужна да усетим вкуса на храната, детето не я възприема, така както я усеща родителят му. Много често може да чуете: „Не мога разбера, как не ти харесва?! Толкова е вкусно!“. Да, вкусно е, за човек без сетивен проблем, но за детето с нарушена сетивна преработката е с вкус на „гума“ в резултат на което не се отделя достатъчно слюнка и като добавим слабо развитата оралномоторна мускулатура (поради изоставане в говорни и езикови умения), която е нужна заедно с достатъчното слюноотделяне за механичното смилане на храната. Съчетано с вътрешното напрежение и нервност поради говорния и езиков проблем, времето за храна става кошмар, и за мама, и малкия човек. Така, менюто на детето силно се редуцира.

Как да постъпите? Моят съвет е да направите консултация с опитен логопед и да установите характера на проблема. Мога да споделя от практиката си, че когато прекрачи прага на кабинета ми такова дете не минава много и родителите започват да се хвалят, че освен говорния и езиков дефицит, започват да преодоляват и хранителния. Детето им постепенно вече опитва нови храни и подобрява храненето си! Това се случва, защото подтиквам мозъка да функционира правилно, да преработва безпогрешно и несъзнателно цялостната сетивната информация от заобикалящия го свят във всеки един момент, в резултат на което то няма говорен, езиков, хранителен и какъвто и да е сетивен проблем. Детето вече се учи спокойно от средата, защото я възприема правилно. Всичко става по – лесно, чувство се по – щастливо, уверено и успешно!

Автор: Генади Симеонов – логопед

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Всички права са запазени, ползването на информация от публикацията е позволено, само чрез писмено разрешение от страна на кабинета!

Източници:

• Williams and Shellenberger (1996)

• The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007).

• https://psychiatry.duke.edu/faculty/nancy-lee-zucker-phd

Говоренето и общуването е изключителен сложен процес. Това е нещото, което ни отличава от другите живи същества. Интелекта, но как се сформира той и как сме се научили да говорим и общуваме, и защо някой от хората са с по – развити говорни, комуникативни и езикови умение от колкото други, а трети имат езикови и говорни нарушения? Това са въпросите на които много хора и специалисти търсят отговор. Нашата сетивност е един от ключовете. През 1996 година Williams и Shellenberger, съставят пирамида на ученето и подчертават, че сетивността е свързана с процеса на учене. Те я поставят в основата на своята пирамида. 

   Сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека да възприема околната среда и да общува: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. (The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007). След като имаме тази базова възможност да възприемаме и да преработваме информацията от заобикалящата ни среда, благодарение на сетивата си, ние развиваме уменията си. Какво ще се случи, ако някоя от тези способности е нарушена? Логично, ще имаме проблем с възприемането и умението, което е следствие от сетивото. Примерно, загубим или не можем да развием чувството за възприемане и преработка на звука (сетивност за слух), разбира се ще имаме говорен, комуникативен, езиков и когнитивен дефицит, като силата му зависи от интензитета на поражението. Това нарушение е известно, като Разстройство на слуховата обработка или слухово увреждане с нормален слух и се използват за различни нарушения, които засягат начина, по който мозъкът обработва слуховата информация. Хората с нарушена слухова обработка обикновено имат нормална структура и функция на външното, средното и вътрешното ухо (периферен слух), но не могат да обработят информацията, която чуват по същия начин, както другите, което води до трудности при разпознаването и интерпретирането на звуци, особено звуците съставящи речта. Смята се, че тези трудности възникват поради дисфункция в централната нервна система.

Нарушението може да засегне както деца, така и възрастни. При направени проучвания в САЩ и Великобритания е установено, че 2-7% от децата страдат от разстройството, като нарушената слухова преработка може да продължи и в зряла възраст. Cooper и Gates (1991) оценяват разпространението, като при възрастните е от 10 до 20%. Съобщават се, че мъжете са два пъти по-склонни да бъдат засегнати от разстройството, отколкото жените и се засилва с възрастта.

Признаци и симптоми на Разстройство на слуховата обработка

   Много деца срещат затруднение поради това, че страдат от нарушение на слуховата обработка. Невъзможността да преработят звуците довежда то тяхното изоставане в цялостен аспект, както речево, така и когнитивно. Някой от тях до такава степен не успяват да обработят информацията от заобикалящата ги среда, че довежда, до това да не могат да се учат от нея. Поради тази причина изостават от връстниците си. При други е първопричина за появата на заекване. Също така е известно,че причината за изоставането на децата диагностицирани с аутизъм е нарушената слухова преработка. През март 2019 водещият изследовател Тим Робъртс, професор по радиология провежда изследвания в детската болница на Филаделфия, той установява, че хората с аутизъм показват забавяне в обработката на звуците. Робъртс представя непубликуваните резултати на Международната конференция за аутизма през 2019 г. в Монреал. В поредица от проучвания екипът на Робъртс показва, че звуците се забавят с около 10 до 20 милисекунди при деца с аутизъм.[1] Наблюдава се, че разстройството на слуховата обработка и дефицита на вниманието и хиперактивност (ADHD) имат симптоми на припокриване. Статия публикувана през 1994 г., показва, че 84% от децата с разстройство на слуховата обработка са диагностицирани или е имало съмнение, че са с дефицит на вниманието и хиперактивност.[2]В проучване от 2011 год., сравняващо деца с диагноза дислексия и тези с диагноза Разстройство на слуховата преработка, се установява, че двете групи не могат да бъдат разграничени.[3]

   При деца с разстройство на слуховата обработка се наблюдават някой от симптомите, като все пак трябва да се отчита и индивидуалността на всеки случай:

• Неувереност и ниска самооценка;
• Ниско социално взаимодействие;
• Късно проговаряне;
• Заекване и запъване;
• Тахилаличен говор (бързо говорене);
• Нервност и напрежение;
• Ниски училищни резултати и ограмотителни затруднения;
• Нарушена сетивната преработка;
• Нарушение на фонологичната осведоменост;
• Нарушение на писането (със специфични и правописни грешки, лош почерк);
• Нарушение на четенето (сричане, четене с неразбиране на прочетеното);
• Нарушение на смятанeто (особено при текстови задачи);
• Нарушение на говора (не съгласуване по род и число, размяна на словореда, изпускане на звуци, на малките думички, на предлози, замени на един звук с друг, неправилна артикулация на един или повече звукове,  ехолалия и др.);  
• Проблем с вербалната и краткосрочна памет (работната памет), мисълта, вниманието и концентрацията, слуховото внимание и когнитивното развитие;
• Трудности в запомнянето;
• Нарушение на разказвателната реч;
• Проблем при запомняне списък с последователности;
• Трудности в ориентацията за време и пространство;
• Трудности в разбирането, често се нуждаят от повторение;
• Имат слаба способност да запаметяват информация, чрез слушане;
• Хиперактивност и дефицит във вниманието;
• Прекъсване и не изслушване на събеседника;
• Инфантилност;
• Тълкуване на някой от думите буквално – буквалисти;
• Не разбиране на метафорите;
• Трудности при причинноследствените връзки и правене на грешни изводи;
• Трудно разбират речта, ако средата е шумна и други.

Терапия при разстройство на слуховата обработка

   Чрез прилагането на собствена иновативна терапия за звукостимулация на мозъка и отговорните му зони се създават важни невронни пътища. Имайки предвид, че мозъка е невропластичен и правилното му функциониране се определя от ритъма, за да се придобие вниманието, да се подтисне стресът, да се сформира нормална организация на мислите и тогава вече може да говорите, и да се учите от заобикалящата ви среда. Така, детето без да бъде учено на нито една дума или изречение от логопеда, преминава през всички етапи на развитие, през които е трябвало да мине, като поетапно се развиват и се подобряват:

• ритъма, темпа и мелодиката; 
• фонемният гнозис и други гнозисни и праксисни умения;
• фонологичната осведоменост;
• качествен и количествен анализ над речта и мисълта;
• краткосрочната, дългосрочната и вербалната памет;
• слуховото и споделено внимание, и концентрация;
• ориентацията за време и пространство;
• сетивната преработка;
• причинно следствените връзки;
• поява на правилните вътрешни въпроси и отговори;
• сформиране на нормалната организация на мисълта;
• намаляване на вътрешното напрежение;
• социално взаимодействие;
• говор, четене, смятане и писане и много други.

Вследствие на което детето развива когнитивният си потенциал. Подходяща при аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дислексия, заекванe и други неврологични разстройства.

Нарушението представлява забавяне в говорното, езиковото и когнитивно развитието на детето и изисква етапна работа от специалист. Не се повлиява от медикаментозно лечение. Логопедичният кабинет разполага с нужния пълен инструментариум за диагностика и терапия, и вече години наред го прилага успешно, както в кабинета, така и онлайн. Доказателство за това са многобройните постигнати отлични резултати и медицинските изследвания на миналите през терапията. Защото се отстранява причинителят на нарушението.

Автор: Генади Симеонов – логопед

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Всички права са запазени, ползването на информация от публикацията е позволено, само чрез писмено разрешение от страна на кабинета!

Източници:

1. https://www.spectrumnews.org/news/brains-minimally-verbal-autistic-children-respond-slowly-sound/?fbclid=IwAR2rcTmumqD2R2U8glmGaKQxmLC4z6x6ew6MCPxsfqJ5jquirgkj5u5Bd64
2. https://jaacap.org/article/S0890-8567(09)64287-8/pdf
3. https://pubs.asha.org/doi/10.1044/1092-4388%282010/09-0167%29
4. American Academy of Audiology.„Clinical Practice Guidelines: Diagnosis, Treatment and Management of Children and Adults with Central Auditory“. Retrieved16 January2017.
5.  La Trobe University. „(C)APD“. Retrieved 14 November 2010.
6. Musiek, Frank; Gail, Chermak (2007). Handbook of central auditory processing disorder [auditory neuroscience and diagnosis]. Plural Publishing. p. 448. ISBN 978-1-59756-056-6.
7.  National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. N.p., n.d. Web. 19 Nov. 2014.
8. The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007

   ATEC теста е разработен от Autism Research Institute (ARI) и има за цел да установи състоянието на детето в 4 различни раздела:

   Тестът е предвиден за деца над 3 год., ако се проведе под тази възраст е възможно резултатът да не е реален. Не може да служи за поставяне на диагноза. Той е средство, с което могат да се определят относителните разлики на състоянието на детето през определен етап от време.

Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм („Модифициран чеклист за ранно откриване на аутизъм до 3 годишна възраст“).

Приложението може да откриете тук.

Оценяването на поведенията се разделя в три групи: нисък, среден и висок риск за нарушения от аутистичния спектър.

В случай, че резултатите показват среден или висок риск,  следва да се насочите за незабавна консултация със специалист, който да извърши подробна диагностика.

Какво представлява късата юздичка на езика и горната устна?

Всички се раждаме с малко парче кожа, което залавя езика за пода на устата и горната устна за горната челюст (нарича се юздичка или френулум/frenulum lat./). При някои бебета обаче, това парченце кожа е толкова късо, че те не могат да движат езика си. А късата юздичка на горната устна може да доведе до невъзможност да засучат гърдата на майка си и дори могат да имат трудности при хранене с шише. Обичайно двете юздички се развиват еднакво и ако едната е къса, вероятността и другата да е такава е много голяма.

Единствено когато мобилността на устната или езика е затруднена е проблем и само тогава трябва да се вземат мерки. Ако френулумите са къси, но не затрудняват сученето, храненето или говора не е необходимо лечение.

Анкилоглосията (латинското наименование на това състояние) се разделя на 4 класа, според това, къде е заловен френулума: при върха на езика при Клас 1 до корена на езика при Клас 4, които често остават скрити. Класификацията при връзките на устната е подобна.

Късите връзки на езика и горната устна имат генетична природа и се регистрират като дефекти на средната линия. Други такива са несрастнала устна, отворено небце, липсващи или свръх бройни резци, изкривена носна преграда и т.н. В тази връзка се проучва влиянието на гена MTHFR, който кодира синтеза на протеини през бременността.

Защо тези диагнози се срещат по-често?

Късите юздички на бебетата са и една от причините храненето с адаптирано мляко да стане толкова популярно (след средата на миналият век), че да се предпочита пред естественото кърмене и да се наименува “научно хранене” т.е. одобрено от науката.

Дълго време само най-сериозните Клас 1 и Клас 2 диагнози се регистрираха от педиатрите, и то най-вече когато езикът на бебето заема сърцевидна форма при изплезване или плач. А майките трябваше да избират между ужасната болка от разранени зърна и недохранено бебе или хранене с шише и адаптирано мляко.

За щастие новата информационна ера донесе промяната. Диагностиката се извършва много по-успешно не само от специалисти лекари, но и от сертифицирани консултанти по кърмене ICLCE.  А в лечението се използват революционни лазер-технологии за корекция на късите връзки, без кървене и нужда от обезболяване.

Има много митове, свързани с късите юздички на езика и устната, но ето малко факти:

-Възможно е свързвaнто на езика към пода на устата да е на повече от едно място (например и на върха, и в корена на езика)
-Задното залавяне на езика (Клас 4) често се диагностицира погрешно като къс език.
-Бебе с къса юздичка на езика може да е способно да се изплези.
-Късите връзки на езика или устната могат да пречат на кърменето.
-Късите юздички не се свиват или не изчезват внезапно, подобно на кожата между пръстите.
-По-големите бебета могат да имат трудности с преглъщането на твърда храна.
-Майката на бебе с къси френулуми може да има много кърма след раждането, но постепенно невъзможността на детето й да суче ефективно да доведе до намалена продукция на мляко и недостатъчно наддаване на бебето.
-Късите връзки могат да са свързани с колики и рефлукс, заради неефективното сучене.
-Късите френулуми могат да доведат до проблеми с изговарянето на някои звуци и думи.
-Късите връзки могат да засегнат израстването на зъбите и заемането на правилното им място в челюстите.
-Къса връзка на устната може да предизвика задържане на храна и киселини около горните предни зъби, а в последствие да се появат бели петна и кариеси.

-Къса връзка на устната може да доведе до устно дишане, поради невъзможност да се съберат двете устни. Това често става причина за изкривяване на зъбите и кариес.
-Късата връзка на езика при бебетата се превръща в къса връзка на езика при възрастен човек, който не може да ближе сладолед или да се целува.

Лечение на къси френулуми на езика и горната устна

Ако предполагате, че бебето ви има подобно състояние, първото което трябва да направите и да потърсите компетентен специалист (педиатър, лекар Уши-Нос-Гърло или консултант по кърмене), който да диагностицира проблема.

Ако проблемът касае невъзможността на бебето да суче, то се налага оперативно прерязване на късите връзки. Можете да избирате това да се направи с ножици, скалпел или лазер. Когато операцията изисква обезболяване, при много малки бебета е необходима пълна упойка и интубиране, за да се избегне всеки риск от попадане на кръв в дихателните пътища. При операциите с лазер не е необходимо обезболяване и манипулацията е практически безкръвна.

Грижи за детето след операцията

Когато операцията е извършена с лазер, вие ще можете да кърмите бебето си веднага. Няколко часа по-късно обаче, бебето може да откаже да суче заради дразненето, което ще изпитва в мястото на операцията. Това усещане ще отмине за няколко часа, като лекарят може да изпише обезболяващи, но много майки използват успешно само хомеопатия. Зарастването е бързо и често дразненето отшумява напълно до 7 дни. Ето в това видео можете да видите как се изменя белегът всеки ден след лазерна операция. За да се подпомогне оздравяването е необходимо родителите да масажират и разтягат белега, за да остане гъвкав и подвижен. Ето едно видео, което показва как се прави това. Ако бебето до операцията не е имало възможност да суче, то може да не знае как да го прави. За да му помогнете, можете да се срещнете с консултант по кърмене след операцията, който да ви даде подходящи съвети и препоръки.

На кратко:

1. Ако сученето, говора или храненето не са нарушени не е необходимо да се коригират оперативно късите връзки на езика и горната устна.
2. Диагностицирането е от изключителна важност, доверете се на специалист.
3. Съвременната медицина предлага безкръвни лазерни операции с минимален дискомфорт в постоперативният период.
4. Кариес и други орални заболявания често имат връзка с къси връзки на езика и горната устна. Потърсете специалист, който да ви помогне да предотвратите евентуални проблеми.

Източник:  www.medicalnews.bg

     Има дни, в които единственото предвидимо нещо е непредсказуемостта. Единственият последователен атрибут – непоследователността. Няма много противоречия относно факта, че аутизмът е загадка дори и за тези, които прекарват живота си около него. Детето, което живее с аутизъм може да изглежда «нормално», но неговото поведение може да е объркващо и да си кажем направо – трудно. Някога за аутизма се е мислело, като за «нелечимо» разстройство, но това схващане се разпада пред лицето на знанието и разбирането, които стават все по-обширни дори само докато четете тази статия. Всеки ден хора с аутизъм ни показват, че могат да преодолеят, да компенсират или да управляват по друг начин много от най-тежките и предизвикателни характеристики на аутизма. Ако хората, които заобикалят нашите деца, имат най-просто разбиране за това какво е аутизъм, това би могло да има огромно влияние върху тяхната способност да израснат продуктивни и независими зрели хора.

     Участието на слуха в развитието на детето е повече от очевидно. Без слух е невъзможно възприемането на речта. Чувайки речта, детето се учи да се ориентира в обкръжаващата го действителност. То опознава предметите като ги вижда, опипва, хваща и се вслушва в звуците, които те издават. То наблюдава движенията и действията на възрастните, промените които настъпват в заобикалящата го среда и в зависимост от своите възможности сравнява и осмисля наблюденията си с помощта на своите сетивни органи. В този сложени процес на начално познание изключителна роля играе речта, която детето възприема. Дълго детето преди да се научи да говори, да задава въпроси и да разбира отговорите им, то възприема речта на околните, които придружават действията си с думи, поясняващи на детето това, което то едва ли може само толкова рано да осмисли. Преди детето да се научи да говори, то усвоява значението на думите и словосъчетанията, насочени към него или изговорените в негово присъствие.

    Всеки момент на опознаване на околната среда от детето се придружава със слухово възприемане на насочената към него реч.
       В началото на втората година от своя живот детето започва да осъзнава елементарната реч и я свързва с близките, достъпни за непосредствено възприятие предмети и явления. По – нататък, благодарение на развиващия се фонематичен слух, детето се учи да пита и да изразява своите чувства, молби и желания, да прави оценки и изказва отношение по повод на наблюдаваните предмети и явления. Отначало то говори само с отделни думи, след това използва кратки словосъчетания и накрая, овладява свързаната реч, която му позволява да разкаже за нещо или да разбере разказите на възрастните или приказките които му четат.
      За да се научи да произнася думите, детето овладява движенията на говорния си апарат. То трябва да усвои също така тези части на думата, които се изговарят с ударение и тези без ударение, с по – бегло и неясно произношение. Към три годишна възраст то умее да изговаря почти всички звукове с изключение на по – сложните, които се сформират на по – късен етап към 4 -5 годишна възраст. Ползването на думи е свързано със слуховото идентифициране и усвояване на звукове, които влизат в състава на думите и тяхната последователност.
     Неправилно е да се мисли, че детето отначало усвоява отделни звукове, след това образува от тях срички и накрая от тях образува думи. Детето овладява отначало най – достъпните за неговия слух звукови комплекси. Обикновено това са тези части на думите, който са под ударение. Между другото дори и те в началото се усвояват неточно недиференцирано и за това се произнасят неразбираемо и изкривено. По – късно се усъвършенства слуховото внимание. Детето се вслушва в речта на околните и прави опити да й подражава по – правилно. Постепенно произношението на звуковете се уточнява и едновременно попълва с нови звукове в състава на по – сложни думи. Към 4 – 5 годишна възраст детето прави осъзнати усилия за по – правилно и точно произношение на речевите единици. То чува не само речта на околните, но и своята собствена реч, което му позволява да съпоставя звученето на собствената речева продукция с получаваните от възрастните образи.
    Развитието на речта предполага и развитие на речниковия фонд, което се осъществява в процеса на речевото общуване. Речевата практика на детето във взаимодействие със слуховото възприятие създава условия за разбиране на значението на думите, които то по подражание използва в общуването. Възприятието на речта с помощта на слуха позволява на детето да съотнася думи с тези предмети, които те обозначават. Тук е важно да се отбележи, че възприемащото речта на околните дете е способно самостоятелно да овладее огромен словесен запас. То самостоятелно се учи да обозначава с думи всички предмети, които го заобикалят, техните качества и признаци, както и действията, които извършват или се извършват от тях. Това се дължи на слуха.
     Най – важно значение за развитие на детската реч има усвояването на граматическите форми за изразяване на мисълта. Граматическите форми, които придобиват думите, служат за изказване на определено значение. Така например, при определяне на числото на съществителните имена (круша – круши, храст – храсти) може да се обозначи единични предмети или група от предмети. Включени в словосъчетания с други думи (действия, свойства или признаци на предметите), те придобиват различно значение в зависимост от това, дали се отнасят към един или много предмети (крушата е сладка – крушите са вкусни).
     В българския език особено важна роля имат граматическите форми, свързани с употребата на предлозите (в, на, под, зад, до и др.). Затова е очевидна разликата в значението на думите и предложените изрази като круша, круши, крушата, крушите, до крушата, зад крушата, в крушата и т.н. За да се усвои значението на числото на съществителните имена и значението на предлозите, които показват отношението между предметите, детето трябва ясно да разграничава окончанието на думите и предлозите, влизащи в състава на изречението. Известно е, че окончанията на думите не винаги се намират под ударение, поради което тяхното цялостно възприятие предполага наличието на изострен речеви слух. Предлозите също се произнасят приглушено, слято и за това също така трудно се възприемат по слухов път.
    Думите означаващи действия – глаголи, също се употребяват с различно значение под влияние на използването на различни граматически форми. Те изразяват различно лице, изпълняващо действието (играя, играе, играеш); различно време на действието (скачам, скачах, ще скачам); различно число предмети, извършващи действието (скача, скачат). Значението на глаголите се променя и под влияние на представките (скача, прескача). Представките и окончанията при глаголите не падат често под ударение, следователно и за тяхното разпознаване е необходима добра слухова диференциация.
     За да се различават някои оттенъци в значението на думите, обозначаващи предмети, е необходимо умение за ориентация в суфиксите: коза – козле – козленце; котка – коте – котенце и др. В суфиксите – ле и – енце е изразено обозначението на малки животни или на малките им.
В условията на нормален слух детето извършва сложна дейност, усвоявайки по практически начин особеностите на езиковите форми. Чувайки отправената към него реч, то се научава твърде рано да използва граматическите закономерности на езика. Малкото дете, често до две годишна възраст, използва самостоятелно умалителни форми на съществителните имен, като извършва тази дейност не само по подражание, но и самостоятелно (признак на детското словотворчество). В този процес се наблюдават напълно осъзнати действия, които се сформират под  влияние на наблюденията на граматическите изменения в речта на възрастните и умението за пренасяне на усвоените граматически закономерности върху собствения речеви опит.
     По този начин малко дете с помощта на слуха по естествен път усвоява една много сложна езикова система, придобива навици за произношение, овладява звуковия състав на огромно количество думи, тяхната употреба в общуването, научава се да разбира значението на думите, включително и при техните граматически изменения, усвоява умението да построява изречения. Това изисква добре развит слух, тъй като, звуковете съставящи устната реч, представляват една сложна и не винаги достатъчно ясна по своето звучене картина.
     В нашия език всяка дума притежава сричка, която се намира под ударение и се изговаря по – бавно и сравнително по – високо, останалите срички се изговарят бегло и в известна степен по – тихо и приглушено. Гласните звукове (а, о, у , и, е) са най – звучните елементи на думата, обаче в речевия поток най – ясно се произнася само този гласен звук, който е под ударение. Останалите гласни звуци нямат стабилна звукова изразеност. В неударените срички трудно се диференцират О – У , Е – И, А – Ъ, т.н.
     Съгласните звукове притежават различна степен на звучност. Между звучните съгласни с по – голяма звучност се характеризира звукът [Р]. По – голяма част от беззвучните съгласни звукове се възприемат приглушено.
     При струпване на няколко съгласни звука всеки от тях се възприема с определена трудност (например в думата „здравей“ трудно се възприема звукосъчетанието „здр“). Много по – лесно се различават съгласните звукове в думи с отворени срички като колело, маса, лопата и др., защото съгласните в съчетание с гласните звукове значително по – добре се възприемат от слуха.
    При нормален слух и развитие на детето в норма всички звукове постепенно стават достъпни. Тяхната непрекъсната повтаряемост в речевия поток му дава възможност да ги усвои по самостоятелен начин. Независимо от това този акт не трябва да се счита като напълно самостоятелна дейност. Речевата среда и постоянното напътствие на възрастните, позволяват на детето да проверява чрез собствения си слух своята реч като я контролира и коригира.
Към 3 – годишна възраст детето натрупва речников фонд в обем до 2500 думи, които умее да използва в общуването с околните и да изразява своите мисли с фрази от 3 до 6 думи. Неговите изречения са правилни съставени и построени. От 3 до 5 -годишна възраст речевата практика на детето значително се разширява. Към 6 – 7 годишна възраст детето овладява езика в степен, която му осигурява самостоятелна и свободна устна форма на комуникация.
     Този процес може да се наруши напълно даже и при случаи на леко намаляване на слуха, ако то настъпи в ранна детска възраст.

Източник: сборник, издание на Съюзът на глухите в България, научен редактор Проф. д-р Ангелина Балтаджиева

     Писането с химикалка помага за развитието не само на пръстите на ръцете, но и на мисленето, твърди проф. Вирджиния Бернингер от Университета на Вашингтон. С помощта на функционален магнитен резонанс тя открива, че писането на ръка силно активира областите в кората на главния мозък (фронталния кортекс), отговорни за паметта и усвояването на нова информация. Това е отразено и в работата на децата. Изследователката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас на началното училище да напишат кратки есета – на ръка или на компютър, а след това анализирала получените текстове. Оказало се, че работите, написани на ръка, се отличавали с по-богата фантазия и по-богат речник. Според проф. Бернингер това е така, защото в процеса на създаване на ръкописен текст мозъкът работи по-активно.
   
    Информацията, която съхраняваме чрез клавиатурата, бързо отлита от паметта, за разлика от тази, която записваме на ръка. Това показва и експеримент сред американски студенти, проведен от двама психолози – Пам Мюлер от Университета в Принстън и Даниел Опенхаймер от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да изслушат лекция и да запишат съдържанието й така, както им е по-удобно (около 50% от американските студенти използват лаптопи, за да си водят бележки). След това анализирали записките и проверили какво е останало в главите на студентите.
Оказало се, че конспектите, направени на компютър, са по-подробни от ръчно написаните. Но интересното е, че на студентите, които писали с химикалка, им било по -лесно да възстановят основната идея на лекцията и най-важните изводи от нея. Студентите с лаптопи, въпреки подробните записки, запомнили по-малко. „Двете групи показаха фундаментално различни резултати: тези, които използваха химикалка, бяха записали най-важните тезиси, беше им се наложило да осмислят чутото и да анализират информацията в хода на нейното получаване. Благодарение на това тя беше по-силно запечатана в паметта им“, пишат учените на страниците на сп.Psychological Science. От своя страна, притежателите на преносими компютри често записват лекцията дума по дума. Но това безсмислено копиране не развива паметта, а по-скоро причинява болка в китките.

    При деца, които тепърва започват да се учат, писането на ръка стимулира основно развитието на тези области на мозъка, които са отговорни за разпознаването на буквите и комбинирането им в думи. Това беше доказано от група изследователи от Университета в Ставангер и Марсилия, работили под ръководството на д-р Ан Манген. Използвайки магнитно-резонансна томография, те наблюдавали как работи мозъкът, когато хората пишат бележки на хартия или на лаптоп. При хората, ползвали писалката, много по-интензивно са работили областите от мозъка, отговорни за сензомоторните функции, т.е. за тактилните усещания,  свързани с интерпретацията на различните съприкосновения и чувството за допир. В същото време значително се е активизирала и т.нар. „зона на Брока“, която е отговорна за формирането на речта, както и за комбинирането на буквите в думи, тоест, за умението да се чете и пише. При хората, които използвали клавиатурата, „зоната на Брока“ се активирала много по-слабо. Според учените това означава, че писането на ръка много по-ефективно оформя мрежата от връзки между невроните, което от своя страна помага да се научат буквите и да се чете гладко.

Снимка: При деца, които упражняват писане на ръка, сканиранията показват
повишена мозъчна активност в ключовата област от мозъка.

Колко е важна ролята на сензомоториката в активизацията на участъците от мозъка, отговорни за усвояването на четенето и писането, показва още един експеримент, проведен при възрастни хора. Участници в него били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, състояща се от 20 несъществуващи в реалността букви. Половина от тях се учили да пишат буквите на ръка, а останалите – на компютър. След като изследователите тествали резултатите от тяхната работа, се оказало, че тези, които са писали на ръка, са запомнили азбуката по-добре от тези, които са я препечатвали на своя компютър.
Нещо повече, проучването на мозъците им чрез магнитен резонанс показало, че при хората, които са писали на ръка, се е активирала зоната на Брока, а при доброволците, които са използвали компютър, не е имало дейност на тази изключително важна област на мозъка. Това означава, че колкото повече се стимулират тези области на мозъка ни, които са свързани с осезателните усещания, толкова по-лесно ще се научим да четем и пишем. „Сензомоторните упражнения днес се използват основно при обучението на деца с дисграфия и тези в специалните училища, но проучванията ни показват, че те трябва да бъдат неразделна част от обучението за всички деца и възрастни“, казва Ан Манген.

Източник: Memoria de futuro – Памет за бъдещето, http://www.memoriabg.com/ и Newsweek Polska

Афазията е езиково нарушение.

Страдащите от афазия имат проблем с говора, разбирането, четенето, писането, смятането.

Причината е винаги мозъчно увреждане. Най – често тя е предизвикана от инсулт, но може да бъде причинена от мозъчна травма или тумор. 

Инсултът се дължи на внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение. Причините за инсулта могат да бъдат две: запушване или разкъсване на артерия в мозъка.

Запушването може да бъде предизвикано от стеснение на артерията (тромбоза) или от тромб (емболия), тогава говорим за исхемичен инсулт.

Разкъсването се дължи на изтъняване на стените на артериите (аневризма). Увреденото място става поресто и кръвоносния съд може да започне да пропуска кръв или да се разкъса, тогава говорим за хеморагичен инсулт.

Речта заема важно място в ежедневния ни живот. Тя ни дава възможността да говорим, четем, работим и учим. Също така я използваме да оформим мислите и плановете си за бъдещето.
Засегнатите от афазия се сблъскват с множество проблеми, които преди болестта са били за тях съвсем обикновени действия:

• Провеждане на разговор;
• Говорене в компания или шумна обстановка;
• Четене на книги, вестници, списания, пътни табели;
• Разбиране и разказване на вицове;
• Разбиране на радио и телевизионни програми;
• Разговори по телефона;
• Смятане, запомняне на числа или боравене с пари;
• Помнене на собственото име и имената на близките.

Има още →