Специфичните артикулационни нарушения в детска възраст се характеризират с:

• Неправилна артикулация на един или повече звукове.
• Засегнати са групи фонеми средна и късна онтогенеза, в някой случаи са от ранна. (таблица 1)

• Нарушената артикулация се изразява в липси, замени и изопачавания на говорни звукове / фонеми.

Липсите  се изразяват в пропускане на определен говорен звук (например: “амо” вместо рамо, “ейка” вместо лейка и т.н.).

Замените се характеризират със замяна на един нормативен звук с друг нормативен звук, като това най-често са замени на акустично сходни фонеми в българския език – звучни / беззвучни, съскави / шушкави, сонорни (таблица 2).

   Изопачаване от своя страна се изразява в генерирането на ненормативен, уподобен звук, който не е част от звуковия инвентар на съответния език. За българския език, едно от най-характерните изопачавания е т.нар.  частичен билабиален ламбдацизъм, при който нормативния звук [л] се изговаря [уъ], когато е в твърда позиция (в сричка от типа [ла ло лу лъ]) – например думата лампа звучи “уампа”.

• Част от специфичните нарушения на артикулацията изразяват процеси от нормалната звукова и фонологична онтогенеза, но персистират и са несъответни на календарната и умствена възраст на децата.

     На основата на своите артикулационно-акустични характеристики и фонологично съдържание говорните звукове се класифицират в определени групи от фонеми. Овладяването на тяхната продукция и правилна употреба  в потока на речта  се осъществява под въздействието на нормални  онтогенични процеси. Фонологичното развитие на детето изисква време за идентификация и диференциация на всички фонеми от дадена група, докато се усвоят езиковите правила за дистрибуция и съчетаемост. Особено трудно се оказват многосричните думи, образувани от срички със струпани съгласни звукове. Класически примери са – “фтичка” вместо птичка, “пуфкаф” вместо пухкав, “фчелички” вместо пчелички.

• Специфичните грешки в нарушенията на артикулацията са системни и устойчиви. Те не се влияят от мястото на звука в думата (начало, среда, край)
• Нарушената артикулация на основния звук от дадена фонетична група ([с] за съскавите, [ш] за шушкавите, [к] за веларни, [т] за алвеодентални) задължително води до неправилна продукция на всички останали консонанти в тоз клас ([з ц] за съскави, [ж ч] за шушкави, [г] за веларни, [д] за алвеодентални). Това се дължи на факта, че артикулацията на звуковете при всяка от изброените групи е идентична по място и начин на учленение, а проходността на африкатите [ц] и [ч] се определя от фонемите [с] и [ш]. Изключение прави само групата на сонорните [л] и [р], тъй като артикулацията е различна по начин на учленение.

     Специфичните артикулационни нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Ако нарушението е в чист вид, подходящата възраст за предприемане на логопедична интервенция е 4,6 – 5,0 години.

Източник: Артикулационни нарушения. Екатерина Тодорова. Издателство на Нов български университет.