Сензорните нарушения се наблюдават при определени поражения на мозъка, като той проявява неспособност да обединява и интегрира информацията, получена от сензорните системи. Те осигуряват усещанията от зрението, слуха, обонянието, вкуса, допира, болката, температурата, позата и движението на тялото. Мозъкът създава обща картина на получаваната от различните сетива информация и тя се свързва с вече наличната информация – с паметта и знанията съхранявани в мозъка. Благодарение на това произвеждаме смислен отговор и реагираме адекватно на околната среда. В норма интеграцията на стимулите се извършва автоматично, в потока на обичайната дейност. Когато този процес се опира на некачествена сензорна информация от една или повече модалности или на некачествени връзки между тях, кората на главния мозък не е в състояние да обхване и подреди непрекъснато постъпващите потоци от сензорни стимули.
Сензорната дезинтеграция води до патологични поведенчески модели от три типа:
• Деца избягващи сензорните стимули;
• Деца търсещи сензорни стимули;
• Деца с проблеми в моторните умения.
Литература: Проф. дпн Цветанка Ценова. Логоритмична терапия. Издателство Димакс, София, 2014