Нарушения в нервно-психическото развитие на децата

   Нервно-психическото развитие (НПР, neurodevelopment) e отличен пример за диалектичната връзка между процесите на растеж и развитие. Тази важна област е една от първите, към които се насочват съвременните достижения на генетиката, образната диагностика и биохимията. На обществено ниво е доказано, че инвестициите за подобряване на НПР се възвръщат многократно в бъдещето.

Класификация на нарушенията в НПР

Нервно-психическото развитие (НПР) съдържа четири основни характеристики: непрекъснат процес в рамките на детската възраст; силна връзка с матурацията на ЦНС; краниокаудален градиент, особено видим в матурацията на моториката в кърмаческа възраст; фиксирана последователност и възрастови рамки.

Според теорията на Capute, 1991 (по 2) се разграничават три главни области на развитие, като мозъчната дисфункция е в основата на нарушенията в НПР (Фиг. 1).

Фигура 1: Триъгълник на Capute (адаптиран от Myers S, 2013).

 

Областите на НПР могат да бъдат класифицирани по следния начин:

  • Моторно развитие: груба моторика; фина моторика; орална моторика.
  • Когнитивно развитие: реч (експресивна, рецептивна); екзекутивни функции/невербална когниция.
  • Поведенческо развитие: социално поведение; адаптивно емоционално поведение, саморегулация и емоционален статус.

Нарушенията в НПР, наричани още нев­роразвитийни разстройства, имат общи характеристики: проявяват се в периода на бързо развитие – най-често в първите 7 години на живота; засягат отделни елементи на НПР или цялостното развитие; изискват хронично лечение, като липсва дефинитивно излекуване.

Според вида на нарушението невроразвитийните разстройства се делят на:

1. Изоставащо развитие – при него НПР следва нормалната последователност, но със забавена скорост. За абнормно се приема изоставане с над 25% или с повече от 1.5-2 SD от възрастовата норма.

  • Глобално изоставане има при изоставането в две и повече области. Глобалното изоставане в НПР (global developmental delay, GDD) се използва като термин при деца под 5-годишна възраст, тъй като при тях не може да се приложи тест за интелект. То насочва към повишен риск от интелектуален дефицит. Тази предиктивна зависимост е с висока значимост, когато изоставането обхваща областите реч, когниция (екзекутивни функции, напр. вгнездване на фигури) и адаптивно поведение (ежедневни дейности, „навици” по Манова-Томова, 1974).
  • Изолирано изоставане или дисоциативно развитие има при изос­таване в една област, например речта.

2. Девиантно развитие се определя при нарушена последователност в постиженията в една или повече области. Типичен пример е аутиз­мът.

3. Регрес в НПР е загуба на постигнати способности. Среща се при 30% от децата с аутизъм. Регресът е алармиращ белег, налагащ изключване на невродегенеративно заболяване.

Ориентировъчни данни за НПР след първата година

Нервно-психическото развитие през първата година е добре познато на ОПЛ и педиатрите, докато парамет­рите на нормалното развитие в по-късна възраст са по-малко известни. Като такива могат да се използват:

Груба моторика – децата започват да бягат средно около 6 месеца след прохождане (между 15-24-месечна възраст); подскачат на един крак около 2 год. след прохождане (около 3-годишна възраст); ходят по права линия към 3-годишна възраст; имат нормални синкинезии с ръцете при ходене от 4-годишна възраст; стоят на един крак към 5-годишна възраст

Невербално перцепционно-когнитивно развитие и фина моторика (изключително важно за деца с изоставане в речевото развитие) – вгнездване на фигури с основните форми (кръг, триъгълник и квадрат) се изследва след 30-месечна възраст; сортиране по цвят – към 3-годишна възраст, назоваване на цветове – към 4-годишна възраст; сортиране на кубчета по размер – към 3-годишна възраст, на линии по дължина – към 4-годишна възраст; строеж на фигури от кубчета (Фиг. 2); рисуване на основни фигури по подражание, както и спонтанна рисунка на човешка фигура (Фиг. 3).

Фигура 2: Конструкции от кубчета с ширина около 2.5 см за построяване при гледане на модел и съответни възрасти, след които се очаква успешно изпълнение (A. Sharma, 2011).

 

Фигура 3: Фигури за прекопиране (горен ред) и собствени рисунки, включително човешка фигура, (долен ред) с изписани под тях съответните възрасти, за които са валидни (A. Sharma, 2011).

     
Реч – критерии за значимо изоставане в речевото развитие по A. Sharma, 2011 са неизричане спонтанно на поне една дума (едно звукосъчетание да отговаря на един обект) след 18-месечна възраст (нормално – около 11-месечна възраст, по 5); неизпълнение на прости команди (напр. „Дай топката!”, но без съответните жестове!) след 27-месечна възраст (нормално – на 9-месечна възраст, по 5); липса на изречения от 2-3 думи след 36-месечна възраст (нормално – към 18-месечна възраст, по 5); липса на въпроси „Какво?” и „Защо?” на 4-годишна възраст (нормално към 24- и 30-месечна възраст, съответно, по 5). Алармиращи симптоми са ехолалията и регресът.

Поведенческо (социално и емоционално) развитие: липса на въображаема игра, (напр. хранене на кукла) към 24-месечна възраст (нормално 90% от децата изпълняват критерия до 24-месечна възраст, по 7); наличие на монотонна игра, напр. подреждане на предмети в линия; липса на интерес към други деца или особен подход към тях; предпочитание да играе сам и след 3-годишна възраст; липса на емпатия (разпознаване на чуждите емоции и проява на съчувствие). Ключов дефицит при аутизъм е липсата на споделено внимание. Проявите му са установими още през първите месеци след раждането, когато детето отвръща с радостна усмивка на усмивката или вокализацията на близките. На 8-месечна възраст проследява пог­леда и гледа натам, накъдето гледа и възрастният. На 10-12-месечна възраст при посочване с пръст и команда „Виж!” детето гледа в посочена посока и след това поглежда към родителя, за да бъде похвалено и за да сподели емоцията. На 12-14-месечна възраст самò посочва към желан предмет, който иска да вземе (протоимперативно посочване). На 14-16-месечна възраст детето посочва към интересен предмет или събитие (протодекларативно посочване). При всички тези ситуации е важно споделянето на преживяването, а не самото гледане в една посока с възрастния!

Описаните по-горе критерии по литературни данни са ориентировъчни и вероятно надценени. Например, при наше проучване върху 405 случайно избрани 5-годишни деца в България 26% с трудност стоят на ляв или десен крак, 42% не могат да построят „стълба” от 10 кубчета по модел и 30.7% не могат да нарисуват триъгълник по команда.

Постиженията на детето трябва да бъдат съобразени и с условията на отглеждане и обучение.

Алгоритъм за диагностика при глобално изоставане в НПР

Клинични изследвания и консултации: подробна анамнеза и статус; оценка на НПР; изследване на зрение и слух.
Начални лабораторни изследвания (при липса на диагноза до момента): пълна кръвна картина, пълно изследване на урина, биохимични изследвания на кръв: кръвна захар, урея, електролити, трансаминази, амоняк, лактат, кръвногазов анализ, креатинкиназа (за мускулни дистрофии и метаболитни заболявания), тиреоидни хормони (за хипотиреоидизъм, пропуснат от неонаталния скрининг или с по-късно начало, синдроми на Down, Turner, Di George, велокардиофациален и други синдроми вследствие делеция 22q11). Някои автори препоръчват на първо ниво изследване и на феритин, витамин В12, олово, метаболитен скрининг на урина, изследване на FMR гена за синдрома на „чуплива Х-хромозома” и молекулярно кариотипиране, но назначаването им е въпрос на възможности и на честота на съответната етиология.

Изследвания на второ ниво (при липса на диагноза до момента):

Метаболитни. Показани са при фамилност, консангвинитет, регрес в НПР, остра или рецидивираща енцефалопатия, хипотония, миопатия, органомегалия, груби черти на лицето. Назначават се метаболитен скрининг на кръв и урина (за амино- и органични ацидурии и мукополизахаридози и други метаболитни дефекти), многодълговерижни мастни киселини в плазма (за пероксизомни болести), изоелектрично фокусиране на трансферин (за вродени дефекти на гликозилирането), лактат и пируват в кръв и ликвор и глюкозотолерантен тест с изследване на лактат (за митохондриални болести), урина и серум за креатин и гуанидиноацетат (за креатинов дефицит) и др..

Положителните резултати от скрининговите метаболитни изследвания според различни проучвания са между 0.2 и 4.6%, от изследванията за вродени дефекти в гликозилирането – 1.4%, а за креатинов дефицит – до 2.8%.

Образни. Показани са при абнормни размери на главата, гърчове, фокален неврологичен дефицит. Най-информативна е МРТ, но КТ има по-голяма точност за калцификати, а някои метаболитни заболявания изискват магнитно-резонансна спектроскопия. Положителни резултати се откриват при около 20%.

Електроенцефалограма. Провежда се при епилептични пристъпи, регрес в речта, когницията или поведението, или суспектно невродегенеративно заболяване. При суспектен електричен статус в бавновълновия сън (ESES) или редки епилептични пристъпи, или такива само в сън са необходими 24-часово ЕЕГ мониториране или поне дълга ЕЕГ, включваща и дълбок сън.

Вродени инфекции. Търсят се при новородени и малки кърмачета с мик­роцефалия, хепатит, хепатоспленомегалия, цитопения, абнормен неврологичен статус, епилепсия, зрителен или слухов дефицит. Назначават се серологични изследвания за специфични IgM и IgG при детето и майката за цитомегаловирусна инфекция, токсо­плазмоза, рубеола, херпес симплекс вирусна инфекция, евентуално луес, HIV, варицела-зостер вирус, В12 еритровирус и др. При положителни серологични резултати или много вероятни клинични данни за определена инфекция, особено ако за нея има етиологично лечение, се назначава съответна полимеразноверижна реакция в серум и/или цереброспинален ликвор.

Генетични. Индицирани са при дисморфия, полималформативен синдром, фамилност, консангвинитет или клинични и лабораторни данни за определено генетично заболяване. Назначават се изследвания на съответния ген или хромозомна аберация, а при идиопатично изоставане в НПР – кариограма, изследване за субтеломерни делеции или направо молекулярно кариотипиране чрез сравнителна геномна хибридизация. Честотата на положителните резултати при всяка от описаните методики е между 1.5 и 18.6%, като е по-висока при синдромните състояния.

Понастоящем честотата на уточнената етиология при глобално изоставане в НПР или интелектуален дефицит не е много висока и варира значително според методиката на различните проучвания – от 10 до 81%. Тя е по-висока при по-тежко изос­таване в НПР, при синдромни състояния и при момчета.

Терапевтично поведение

Прилага се принципът на ранната интервенция – максимално ранна (дори без доказана диагноза и уточнена етиология) интензивна терапия от екип от специалисти, организиран според функционалния дефицит при всеки пациент. Най-често се включват физиотерапевт, логопед, психолог и специален педагог. Ноотропната терапия има помощна функция. Лекуват се евентуалните коморбидности – епилепсия, церебрална парализа, сензорни дефицити и други. При някои метаболитни заболявания, макар и рядко (напр. пируватдехидрогеназен дефицит, креатинов дефицит и др.) е възможна ефективна терапия чрез диета или хранителни добавки. Проучват се патофизиологично-обосновани таргетни терапии при някои генетични синдроми.

Все още децата с изоставане в НПР са диагностично и терапевтично предизвикателство. Всеки индивидуален случай изисква максимално усилие. Инвестициите в ранното детско развитие са инвестиции в бъдещето.

Източник: http://www.medinfo.bg
проф. д-р Иван Иванов, д-р Ралица Йорданова
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – гр. Пловдив

Десет неща които всяко дете с аутизъм би искало да знаете

     Има дни, в които единственото предвидимо нещо е непредсказуемостта. Единственият последователен атрибут – непоследователността. Няма много противоречия относно факта, че аутизмът е загадка дори и за тези, които прекарват живота си около него. Детето, което живее с аутизъм може да изглежда «нормално», но неговото поведение може да е объркващо и да си кажем направо – трудно. Някога за аутизма се е мислело, като за «нелечимо» разстройство, но това схващане се разпада пред лицето на знанието и разбирането, които стават все по-обширни дори само докато четете тази статия. Всеки ден хора с аутизъм ни показват, че могат да преодолеят, да компенсират или да управляват по друг начин много от най-тежките и предизвикателни характеристики на аутизма. Ако хората, които заобикалят нашите деца, имат най-просто разбиране за това какво е аутизъм, това би могло да има огромно влияние върху тяхната способност да израснат продуктивни и независими зрели хора.

    Аутизмът е изключително сложно разстройство, но за конкретните цели на тази статия можем да сведем безбройните му характеристики до четири основни области: проблеми в сензорната преработка /сетивното възприятие/, забавяне и нарушение в езиково-говорното развитие, затруднения в уменията за социално общуване, както и проблеми със самочувствието на детето. Въпреки, че тези четири елемента може да са общи за много деца, не забравяйте, че аутизма е спектърно разстройство: няма две (или десет или двадесет) деца с аутизъм, които да са напълно еднакви. Всяко дете ще бъде в различна точка от спектъра. А също толкова важно – всеки родител, учител и детегледач ще бъде в различна точка от спектъра. Дете или възрастен, всеки ще има уникални нужди.

Представям ви десет неща, които всяко дете с аутизъм би искало да знаете:

     Аз съм преди всичко и най-вече дете. Аз имам аутизъм. Аз не съм само «аутистичен». Моят аутизъм е само един аспект от характера ми. Той не ме определя като личност. Вие личност с мисли, чувства и таланти ли сте или сте просто дебели (с наднормено тегло), късогледи (носите очила) или тромави и непохватни? Това може да са неща, които виждам първо, когато ви срещна, но те не са непременно вашата същност. Като зрял човек вие имате някакъв контрол, върху това как се самоопределяте. Ако искате да изберете и подчертаете някоя своя характеристика, може да го направите. Аз съм дете и все още се разгръщам. Нито вие, нито аз все още знаем на какво бих могъл да съм способен. Определяйки ме само по една единствена моя характеристика вие отприщвате опасността от създаване на очаквания, които са твърде ниски. И ако аз усещам, че вие не мислите, че аз “мога да се справя” моят естествен отговор ще бъде: Какъв е смисъла да се опитвам?

     Моите сензорни възприятия са нарушени. Сензорната интеграция може да бъде най-трудния за разбиране аспект от аутизма, но той е може би най-важната част. Това означава, че обикновените гледки, звуци, миризми, вкусове и щрихи на ежедневието, които вие може дори да не забелязвате, могат да бъдат направо болезнени за мен. Самата среда, в която трябва да живея често изглежда враждебна. Аз мога да ви изглеждам дистанциран или враждебен, но аз всъщност само се опитвам да се защитя. Ето защо едно “просто” отиване до магазина за хранителни стоки може да бъде истински ад за мен: може слухът ми да е свръх чувствителен. Там десетки хора говорят едновременно. Високоговорителят рекламира шумно промоциите на деня. Музика се чува от озвучителната система. Касовите апарати звънят и дрънчат, кафемелачката ръмжи. Резачката за месо пищи, бебета плачат, колички скърцат, а флуоресцентното осветление бръмчи. Моят мозък не успява да филтрира цялата входяща информация и аз съм претоварен! Обонянието ми може да е свръх чувствително. Рибата на щанда за месо не е съвсем прясна, човекът до нас днес не е взел душ, от щанда за бързо хранене предлагат дегустация на наденички, бебето на опашката отпред е с наакан памперс, почистват счупен буркан с кисели краставички от пътека номер три с препарат, в който има амоняк… Не мога да сложа всичко в ред. Застрашително ми се повдига. Тъй като се ориентирам визуално (вижте повече по въпроса по-долу), това може да е първото ми сетиво, което да бъде свръх-стимулирано. Флуоресцентната светлина не е само твърде ярка, но жужи и бръмчи. Стаята изглежда сякаш пулсира и това причинява болка в очите ми. Пулсиращата светлина се отразява от всичко и изкривява това, което виждам – пространството изглежда така сякаш постоянно се променя. Има отблясъци от прозорците, твърде много за мен, за да мога да се съсредоточа (мога да компенсирам с “тунелно виждане”), има движещи се вентилатори на тавана, има толкова много тела в постоянно движение. Всичко това въздейства на вестибуларния ми апарат и проприоцептивните ми сетива и сега дори не мога да определя къде в пространството е моето тяло.

     Моля, не забравяйте да направите разлика между не искам (Аз избирам да не …) и не мога (Не съм в състояние да…). Рецептивната и екпресивната реч и лексика може бъдат основно предизвикателство за мен. Това не означава, че аз не се вслушвам в инструкциите. Аз не мога да ви разбера. Когато ме викате от другия край на стаята, аз чувам това: “*&^%$#@, Billy. #$%^*&^%$&*………”. Вместо това, елате и говорете директно към мен, с прости думи: “Моля, прибери учебника в бюрото си, Били. Време е да отидем на обяд.” Това ми казва, какво искате да направя и какво предстои да се случи след това. Сега за мен е много по-лесно да се съобразя.

     Аз мисля конкретно. Това означава, че интерпретирам езка много буквално. За мен е много е объркващо, ако кажете “Укроти коня, каубой!”, когато това, което имате предвид е: “Моля те, спри да тичаш!”. Не ми казвайте, че нещо е “фасулска работа”, когато наоколо няма никакъв фасул и това, което искате да кажете е “За теб ще бъде много лесно да направиш това.” Когато казвате “Джими направо подпали трасето” аз си представям дете, което си играе с кибрит. Моля, кажете просто “Джими тича много бързо”. Идиомите, игрите на думи, езиковите нюанси, двусмислените изрази, неща, които уж се „подразбират“, метафорите, алюзиите и сарказмите са непонятни за мен.

     Моля, проявете разбиране относно бедния ми речник! За мен е трудно да ви кажа от какво се нуждая, когато не зная с какви думи да опиша своите чувства. Може да съм гладен, ядосан, уплашен или объркан, но точно в този момент тези думи са извън моите способности за изразяване. Бъдете бдителни и следете езика на тялото ми като отдръпване, раздразнение или други сигнали, че нещо не е наред. А има и обратна страна на тази: Аз мога да звуча като “малък професор” или филмова звезда, изстрелващ думи или цели текстове, надхвърлящи значително нормата на развитие за моята възраст. Това са послания, които съм запомнил от света около мен, за да компенсирам своите езикови дефицити тъй като разбирам, че от мен се очаква да отговоря, когато някой се обърне към мен. Тези цитати може да са от книги, телевизията или нечии чужди думи. Този начин на говор се нарича “ехолалия” и аз не винаги разбирам смисъла на терминологията, която използвам. Аз просто знам, че това ме спасява от трудната ситуация да измисля какво да отговоря.

     Тъй като езикът е толкова труден за мен, аз се ориентирам предимно визуално. Моля, по-добре ми покажете как да правя нещо, вместо да ми обяснявате. И, моля, ви бъдете подготвени да ми показвате много пъти. Многото последователни повторения ми помагат да уча. Нагледния график е много ценен за мен, за да се справя с ежедневните си задължения. Както вашият календар със задачи, той ме освобождава от стреса да помня кое след кое следва, помага ми за плавното преминаване между дейностите, да организирам времето си и да отговоря на вашите очаквания. Аз няма да загубя необходимостта от визуализиран график с израстването си, но моето «ниво на представяне» може да се промени. Преди да мога да чета аз имам нужда от график, изработен от прости картинки или фотографии. Когато порасна графикът може да бъде съставен от комбинация от думи и картинки, а по късно дори само от думи.

     Моля, фокусирайте се и надграждайте върху това което мога, вместо върху това, което не мога. Както всяко друго човешко същество аз не мога да уча в среда, която постоянно ме кара да усещам, че не съм достатъчно добър и е необходимо да бъда «поправян». Бих избягвал опитите да направя нещо ново, когато съм почти сигурен, че то ще бъде посрещнато с критика, та била тя и “конструктивна”. Потърсете моите силни страни и ще ги намерите. Има повече от един “правилен” начин за извършването на повечето неща.

     Моля, помогнете ми със социалната интеракция. Може да изглежда, че не искам да играя с другите деца на площадката, но понякога аз просто не зная как да започна разговор или да вляза в играта. Ако можете да насърчите другите деца да ме поканят да ритаме заедно топка или да стреляме в баскетболен кош, може да бъда щастлив да се включа. Аз се справям най-добре в структурирани игри, които имат ясно начало и край. Не зная как да разчитам мимиките, езика на тялото или емоциите на другите, така че ще бъда благодарен, ако ми показвате как е правилно да отговоря в различни ситуации. Например, ако се смея, когато Емили падне от пързалката, това не е защото смятам, че това е смешно. Аз просто не зная каква е правилната реакция. Научете ме да питам “Добре ли си?

     Опитайте се да разберете какво отключва моите кризи. Кризите, избухванията, тръшканията или както и да ги наричате са много по-страшни за мен отколкото за вас. Те се появяват, защото едно или повече от моите сетива се претоварват. Ако можете да установите защо се появяват тези кризи те могат да бъдат предотвратени. Записвайте си, отбелязвайки времето, обстановката, хората, дейностите. Може да се появи тенденция в повторенията. Не забравяйте, че всяко поведение е форма на комуникация. То ви казва, когато думите не могат, как аз възприемам нещо, което се е случило в моята околна среда. Родители, имайте предвид, че натрапчиво повтарящото се поведение може да е причинено от скрити медицински проблеми. Хранителните алергии, нетолерантността към определени храни, проблемите със съня и със стомаха могат да имат сериозен ефект върху поведението.

     Обичайте ме безусловно. Пропъдете мислите от типа “Ако той просто…” и “Защо тя не може …”. Самите вие не сте изпълнили всички очаквания и надежди, които вашите родители са имали за вас и няма де се чувствате добре, ако това ви се напомня непрекъснато. Аз не съм избрал да имам аутизъм. Но помнете, че това се случва на мен, а не на вас. Без вашата подкрепа моите шансове да израстна като успешен и самостоятелен възрастен човек са минимални. С вашата подкрепа и напътствия, възможностите се разширяват повече от колкото можете да предположите. Обещавам ви, че вложените усилия ще бъдат възнаградени.

     И за край не забравяйте три думи: Търпение, Търпение, Търпение. Опитайте се да гледате на аутизма ми по скоро като на друга способност отколкото като на недъг. Подминете недостатъците, които забелязвате и вижте дарбите, с които аутизма ме надарява. Може да е вярно, че имам проблеми с очния контакт или воденето на разговори, но обърнахте ли внимание на това, че не лъжа, не мамя в игрите, не клюкаря досадно на съучениците си и не съдя другите? Вярно е, че сигурно няма да съм следващият Майкъл Джордан. Но с моето изострено внимание за дребните детайли и възможностите ми за изключително фокусиране върху определена тема или проблем аз бих могъл да съм следващият Айнщайн. Или Моцарт. Или Ван Гог. Те също са имали аутизъм. Откриване на лечение на болестта на Алцхаймер, разгадаване на загадката за извънземен живот – какви ли бъдещи постижения от днешните деца с аутизъм предстоят? Всичко, което аз бих могъл да бъда не би било възможно без вие да поставите основите. Подкрепете ме и бъдете мои приятели и заедно ще видим колко далече мога да стигна.


Източник: Ellen Notbohm, www.ellennotbohm.com