Афазията е езиково нарушение.

Страдащите от афазия имат проблем с говора, разбирането, четенето, писането, смятането.

Причината е винаги мозъчно увреждане. Най – често тя е предизвикана от инсулт, но може да бъде причинена от мозъчна травма или тумор. 

Инсултът се дължи на внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение. Причините за инсулта могат да бъдат две: запушване или разкъсване на артерия в мозъка.

Запушването може да бъде предизвикано от стеснение на артерията (тромбоза) или от тромб (емболия), тогава говорим за исхемичен инсулт.

Разкъсването се дължи на изтъняване на стените на артериите (аневризма). Увреденото място става поресто и кръвоносния съд може да започне да пропуска кръв или да се разкъса, тогава говорим за хеморагичен инсулт.

Речта заема важно място в ежедневния ни живот. Тя ни дава възможността да говорим, четем, работим и учим. Също така я използваме да оформим мислите и плановете си за бъдещето.
Засегнатите от афазия се сблъскват с множество проблеми, които преди болестта са били за тях съвсем обикновени действия:

• Провеждане на разговор;
• Говорене в компания или шумна обстановка;
• Четене на книги, вестници, списания, пътни табели;
• Разбиране и разказване на вицове;
• Разбиране на радио и телевизионни програми;
• Разговори по телефона;
• Смятане, запомняне на числа или боравене с пари;
• Помнене на собственото име и имената на близките.

Има още →

     Термините дислексия и специфични нарушения на способността за учене покриват цяла група разстройства, носителите на които демонстрират проблеми в една от областите на ученето или в свързаните с него области. Възможно е разстройствата да се появяват изолирано, но клиничната практика показва, че по-често се касае за различни комбинации между тях. Основни диагностични критерии според двата модела са:

• концептът за несъответствие между потенциалните възможности на децата и техните реални достижения в училище;
• специфични задръжки в развитието на езиковата система;
• специфични изоставане в развитието на процесите четене и писане;
• специфични трудности при овладяването на аритметичните операции;
• нарушена ляво-дясно ориентация, съпътствана от дефицит на зрителното-пространствената перцепция;
• когнитивен дефицит, обусловен от дефицити на вниманието и краткосрочната памет-базисни психични процеси, интерфериращи в ученето.

     Не е задължително обаче във всяка една от тези области да бъдат регистрирани специфични затруднения, като и това да бъде в еднаква степен, сила и честота на проявите. Също така тези нарушения могат да се съпътстват от дефицити на социалните умения, както и от емоционални и поведенчески дефицити. По отношения на диференциалната диагноза и двата модела посочват идентични изключващи критерии. В същото време, без оглед на това как се схващат, определят и интерпретират двете понятия дилексия и специфични нарушения на способността за учене, очевиден факт е, че техните носители имат специфични образователни нужди и изискват специални грижи, особено по отношение на придобиване на грамотност. Съдържателно двата термина отразяват едни и същи явления, като тяхната употреба зависи от контекста в който те се използват.

 

---

Източник: Екатерина Тодорова. Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене. Издателство на Нов български университет