Как да общуваме правилно с хора, които заекват


Случвало ли ви сe да разговарят с човек, който заеква? Знаете ли как трябва да общувате с него? Тук ще предоставя няколко препоръки, които ще улеснят много комуникацията ви с такъв събеседник:

Помощ при заекване, Русе, добъри логопед в Русе; заекване при възрастни Русе; заекване лечение; заекване при деца лечение Русе; заекване от уплаха Русе; корекция на заекване при деца Русе; заекване при малки деца Русе; заекване хомеопатия; лекуване заекване Русе.

  • Дръжте се естествено;
  • Човека срещу нас може да има най – различни прояви на заекване, удължаване; повтаряне на гласни звуци и срички; говорни блокажи съчетани с гримаси, допълнени с жестикулация и т.н – не вземайте под внимание тези детайли;
  • Не показвайте, че сте разтревожени, това чувство може да се прехвърли към заекващия и да затрудни допълнително речта му;
  • Поддържайте естествен контакт, очи в очи, без да се взирате в събеседника си;
  • Показвайте с поведението си, че го слушате с интерес;
  • Концентрирайте се върху това какво ви казва, а не върху това как ви го казва;
  • Не създавайте усещане за припряност, когато един заекващ се чувства, че трябва възможно най – бързо да каже това което е решил, вероятността той да започне повече да заеква е много по – голяма;
  • Бъдете по – търпеливи, изчаквайте да си довърши мисълта, в никакъв случай не му подавайте думи, ако не го оставите да довърши мисълта си ще го обезсърчите в общуването си с вас;
  • Не използвайте реплики от типа на „успокой се“, „дишай дълбоко“, „говори по – бавно“, заекващия знае за тези похвати, но просто в момента не може да ги приложи;
  • Намалете темпото с което говорите, но не много бавно, че да звучите неестествено, това ще е много ефективно, защото ще намали напрежението в разговора.

Диагностични критерии и клинични групи при деца с аутизъм.


Логопед в Русе; логопедична помощ в Русе; логопеди в Русе; добър логопед в Русе; добри логопеди в Русе; как да се справя с говорния си дефект - проблем; коригиране на говорен дефект в Русе; говорен терапевт в Русе; как да намеря логопед в Русе; детски логопед; добър детски логопед; логопед за възрастни в Русе; логопедични центрове в Русе; логопедичен център в Русе, логопедичен кабинет в Русе; логопедични кабинети в Русе; Логопедична помощ при деца с аутизъм; Афазия; мозъчен инсулт Русе; късно проговаряне логопедична помощ; Блокиране на говора; възстановяване след прекаран инсулт в Русе, Генерализирани разстройства на развитието помощ в Русе; Дислексия; Заекване; Затруднения за смятане и сметни операции; Затруднения при писане; Затруднения при четене;Помощ при аутизъм в Русе; Късно начало на речта; Липса на реч; Нарушение на звукопроизношението; Общо недоразвитие на речта; Поражения на ЦНС (централната нервна система); Разпад на речта в резултат на инсулт и възстановяване в Русе; Разстройства от аутистичния спектър в Русе, помощ на деца от аутистичен спектър в Русе; Специфични обучителни трудности; Хиперактивност с или без дефицит на вниманието; Церебрална парализа; аутизъм Русе; внимание и памет Русе; Замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове; деца езикови говорни нарушения консултация и корекция логопедичен кабинет Русе; логопедични занимания логопед Русе; логопед Русе; менингит-енцефалит; слуховото и тактилно възприятие; черепно-мозъчна травма засягане на говора и речта помощ в Русе; логопедична помощ при деца с увреждания; деца аутисти в Русе; нарушения на общуването при деца с увреждания Русе; детето ми заеква помощ; добър логопед в Русе; заекване Логопед в Русе; Логопеди в Русе; добри логопеди в Русе; добър логопед в Русе; заекване при възрастни; заекване лечение; заекване при деца лечение Русе; заекване от уплаха Русе; корекция на заекване при деца Русе; заекване при малки деца; заекване хомеопатия; заекване лекуване.Детския аутизъм е обект на анализ в логопедичната литература, причина за което са своеобразните нарушения на речта, сходството със симптомите при някои случаи на езикова и речева патология и свързаните с тях диагностични трудности. Все по-често детския аутизъм се разглежда като первазивно нарушение на развитието, разполагащо се между умствената изостаналост  и трудности в обучението. Най – важните признаци за групата на первазивните нарушения се явява това, че при тях има качествени нарушения  в няколко области. За аутизма доминиращи са трудностите свързани с придобиване на когнитивни, речеви, моторни и социални навици, поради което авторите са единодушни, че като нарушение той обхваща всички страни на психиката-сензомоторна, перцептивна, речева, интелектуална, емоционална.

   Диагностични критерии за отделяне на детския аутизъм от другите нарушения на развитието са подробно отразени както в МКБ-10, така и в диагностичното ръководство на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV). Според МКБ-10 той се отнася към “ Общи разстройства на психичното развитие” и се определя като: “ Тип общо нарушение на развитието, свързано с наличие на: а) нарушение и задръжки в развитието, проявяващи се до 3 годишна възраст; б) психологични промени в следните три сфери: социални взаимодействия, общуване и поведение. Тези диагностични черти обикновено се допълват от друго неспецифични проблеми, като фобии, разстройство на съня и характерно, повишена раздразнителност и самоагресия”.

Определението на Американската асоциация на психиатрите обобщава диагностичните критерии на аутизма в три раздела:

  • качествено нарушение в социалното взаимодействие с акценти върху емоционалната система;
  • качествено нарушение на комуникацията;
  • повтарящи се и стереотипни форми на поведение, интереси и дейности.

Всеки от разделите съдържа задължителни симптоми за индентификация, които в раздела за нарушение на комуникацията са:

  • забавяне или пълна липса на разговорна реч без опити за компенсация чрез алтернативни средства (мимики, жестове);
  • видимо нарушение в способностите да се индицира или поддържа разговор;
  • стереотипно използване на езика или идеосинкратична реч;
  • Дълбоко нарушение на социалното развитие;
  • Задръжка и нарушение на речевото развитие без връзка с нивото на интелектуалното развитие;
  • Поведенчески стереотипи, пристрастие към определени обекти и съпротива при промени в обстановката;
  • Поява на симптомите до 30 месеца-2,5 години (в последно време този пунк е коригиран на 48 месеца-4 години).

Според основно нарушеното ниво се отделят четири клинични групи деца с аутизъм, като водещите симптоми (в това число и речевите) зависят от характера и задачите на нивото:

  • I група-самоизолация с преобладаващо отчуждение от средата;
  • II група-отхвърляне и аутистично неприемане на средата, с особена сензитивност към промените в нея;
  • III група-преобладаващо аутистично “заместване” на средата чрез свръх ценните идеи и патологични фантазии;
  • IV група-свръх чувствителност в контактите и отношенията с другите.

Ще обобщим особеностите на нарушенията в речта при всяка от посочените групи.

    При аутични деца от първа група се отбелязва изпреварваща нормата поява на реч, като лепетът е между 4 и 7 месеца, първите думи са в периода 8-12 месеца, а първите изречения 12-16 месеца. Поради липсата на нужда от контакт у дето първите думи,които то изговаря, са нетипични по съдържание и структура за ранния възрастов етап-няма връзка с неговите потребности и са със сложен сричков и фонетичен състав (лампа, табуретка, термометър, космос и др.). Силно впечатлява факта, че детето ги изговаря съвсем точно и без артикулационни трудности. Първите изречения, които идват малко след първите думи и са лишени от комуникативна насоченост, са сложни по конструкция и имат характер на закъсняла ехолалия- цитати от радио и телевизионни предавания, реклами, песни и др. Изпреварващо и ускорено речево развитие при тази група се съчетава с прояви на регрес, следствие на което след 2 год. Възраст започва разпад на експресивната реч, стигащ често до пълен мутизъм. Резки нарушения в речта се съчетават с анлогични промени в сензомоторната и емоционална сфера-анимино лице, нарушени операции с предметите, понижен мускулен тонус.

    При деца с водещо нарушение в нивото на стереотипите (втора група) се отбелязва по-различна картина на речевото развитие, допълваща се от особености в сензомоториката. Характерният поведенчески консерватизъм се проявява и в речта. Детето използва неадресирани към възрастния речеви щампи с характер на команди (цитати от песни, изрази от речта на други), повтаря звукове и думи в определен ритъм. То не може да изрази вербално своето изживяване, тъй като спонтанната самостоятелна реч не се формира. Наблюдава се специфична задръжка в речевото развитие, като първите думи са в периода 12-24 месеца, а първите изречения между 1,6-3 години. Страда речевата прозодика, като симптомите са скандираща реч, брадилаличен (до 90%) или тахилалиен говор. Нарушения на фонетично, лексикално и граматично равнище се доближава до модела на развитийните езикови нарушения. Като най-често грешки от езиков характер се отбелязват неточно произношение, замяна на звукове по артикулационен принцип, непостоянен звуков състав на думите, нарушение на фонемния гнозис, липса предлози, неточно съгласуване, използване на инфинитивни форми на глаголите, късна поява на лични местоимения. В много от случаите те се съчетават с двигателни нарушения-понижен мускулен тонус (особено на лицевите мускули), неточни движения, лоша координация.

    За аутичните деца от трета група също се отбелязва по-рано от нормата начало на речево развитие-лепетна реч 3-8 месеца, първи дъми между 8-12 месеца,изречения между 12-18 месеца. Родители често говорят за “възрастна реч” у децата си, предвид на бързото и лесно усвояване на лексика и сложни по синтаксис изречения. На този фон, комуникативната функция на детската реч отново е силни нарушен, тъй като използваните изречения са повторение на готови фрази, цитати от книги, телевизионни предавания, като елементи на комуникация се проявяват само в значими за детето ситуации. Специфично страда развитието на диалог. Речевата активност е под формата на емоционален монолог, свързан със силно развито въображение и компенсаторни пристрастия на детето към фантазни сюжети и обекти. Тук отново се наблюдава нарушение в произношението, прозодиката, заекване, къса поява на лични местоимения. Като цяло в рамките на групата се наблюдава изпреварващо прасиса развитие на езика и речта на децата.

     За аутичните деца от четвърта група е характерна повишена емоционална и сензорна чувствителност, съчетана със защитни реакции на комуникативна и поведенческа изолация, което често води до диагностични грешки с умствена изостаналост. Границите на речево развитие са близки до нормата (думи 10-14 месеца, изречения 12-18 месеца), като основна разлика е несъответствие между речта и нуждите на детето. След 2-2.6 години много често се наблюдава регрес в речта, който се стига да мутизъм, тъй като остават някои ехолалии и прости граматични форми. На фона на запазени езиково декодиране и фонемен гнозис се наблюдават нарушения в произношението, интонационно бедна и забавена реч, които най-често се обаснява с ограничена речева практика на децата.