Не е нормално за едно здраво растящо дете да отказва да се храни за голям период от време. Отказа от прием на пълноценна храна най – вероятно е знак за друг основен проблем. Нека да си отговорим на няколко важни въпроса!

Злоядо ли е дето ви? Храните, които яде свеждат ли се до няколко? Избира ли храната си по форма, цвят, мирис или по други признаци, но не и по вкус? Вие ли го храните? Обича ли прекалено много сладкото (Сладкото може и сам, но не и другата храна)? Отказва ли да опитва нови храни? Детето нервно ли е? Има ли вътрешно напрежение и тревожност? Лесно ли се разстройва? Трудно ли се задържа на едно място? Ако на тези въпроси отговора е предимно „Да“. То най – вероятно, детето освен с яденето има говорен, езикови и комуникативен проблем, който всъщност е основният.

В практиката ми много често говорните, езиковите и комуникативни затруднения вървят ръка за ръка с хранителните, когато симптоматиката се препокрива, тогава можем да твърдим, че причината е логопедична. Това споделя и Нанси Зукър от САЩ, пофесор във факултета по Медицина в университета „Дюк“ и директор на Центъра по хранителни разстройства към Университета, тя обяснява, че често силно придирчивите към състава на менюто деца проявяват белези на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Но каква може да е причината? Смея да твърдя, че нашата сетивност е един от ключовете. През 1996 година Williams и Shellenberger, съставят пирамида на ученето и подчертават, че обработката на сензорната интеграция е свързана с процеса на учене и изграждането на нервната ни система. Те я поставят в основата на пирамидата си.

Имайки предвид, че сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека да възприема околната среда и да общува: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. След като имаме тази базова възможност да възприемаме и да преработваме несъзнателно информацията от заобикалящата ни среда , благодарение на сетивата си, ние развиваме уменията си. Какво ще се случи, ако някоя от тези способности е нарушена? Логично, ще имаме проблем с възприемането и умението, което е следствие от сетивото. Животът ни ще бъде много труден и предизвикателен. Примерно, загубим или не можем да развием чувството за възприемане и преработка на вкус (сетивност за вкус), разбира се, че тогава няма да имаме апетит, защото няма да ни е вкусно. Тогава ние злояди ли ще бъдем? Да! А, именно в следствие на нарушената сетивност и неразвита сетивна система, нужна да усетим вкуса на храната, детето не я възприема, така както я усеща родителят му. Много често може да чуете: „Не мога разбера, как не ти харесва?! Толкова е вкусно!“. Да, вкусно е, за човек без сетивен проблем, но за детето с нарушена сетивна преработката е с вкус на „гума“ в резултат на което не се отделя достатъчно слюнка и като добавим слабо развитата оралномоторна мускулатура (поради изоставане в говорни и езикови умения), която е нужна заедно с достатъчното слюноотделяне за механичното смилане на храната. Съчетано с вътрешното напрежение и нервност поради говорния и езиков проблем, времето за храна става кошмар, и за мама, и малкия човек. Така, менюто на детето силно се редуцира.

Как да постъпите? Моят съвет е да направите консултация с опитен логопед и да установите характера на проблема. Мога да споделя от практиката си, че когато прекрачи прага на кабинета ми такова дете не минава много и родителите започват да се хвалят, че освен говорния и езиков дефицит, започват да преодоляват и хранителния. Детето им постепенно вече опитва нови храни и подобрява храненето си! Това се случва, защото подтиквам мозъка да функционира правилно, да преработва безпогрешно и несъзнателно цялостната сетивната информация от заобикалящия го свят във всеки един момент, в резултат на което то няма говорен, езиков, хранителен и какъвто и да е сетивен проблем. Детето вече се учи спокойно от средата, защото я възприема правилно. Всичко става по – лесно, чувство се по – щастливо, уверено и успешно!

Автор: Генади Симеонов – логопед

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Всички права са запазени, ползването на информация от публикацията е позволено, само чрез писмено разрешение от страна на кабинета!

Източници:

• Williams and Shellenberger (1996)

• The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007).

• https://psychiatry.duke.edu/faculty/nancy-lee-zucker-phd

Какво представлява късата юздичка на езика и горната устна?

Всички се раждаме с малко парче кожа, което залавя езика за пода на устата и горната устна за горната челюст (нарича се юздичка или френулум/frenulum lat./). При някои бебета обаче, това парченце кожа е толкова късо, че те не могат да движат езика си. А късата юздичка на горната устна може да доведе до невъзможност да засучат гърдата на майка си и дори могат да имат трудности при хранене с шише. Обичайно двете юздички се развиват еднакво и ако едната е къса, вероятността и другата да е такава е много голяма.

Единствено когато мобилността на устната или езика е затруднена е проблем и само тогава трябва да се вземат мерки. Ако френулумите са къси, но не затрудняват сученето, храненето или говора не е необходимо лечение.

Анкилоглосията (латинското наименование на това състояние) се разделя на 4 класа, според това, къде е заловен френулума: при върха на езика при Клас 1 до корена на езика при Клас 4, които често остават скрити. Класификацията при връзките на устната е подобна.

Късите връзки на езика и горната устна имат генетична природа и се регистрират като дефекти на средната линия. Други такива са несрастнала устна, отворено небце, липсващи или свръх бройни резци, изкривена носна преграда и т.н. В тази връзка се проучва влиянието на гена MTHFR, който кодира синтеза на протеини през бременността.

Защо тези диагнози се срещат по-често?

Късите юздички на бебетата са и една от причините храненето с адаптирано мляко да стане толкова популярно (след средата на миналият век), че да се предпочита пред естественото кърмене и да се наименува “научно хранене” т.е. одобрено от науката.

Дълго време само най-сериозните Клас 1 и Клас 2 диагнози се регистрираха от педиатрите, и то най-вече когато езикът на бебето заема сърцевидна форма при изплезване или плач. А майките трябваше да избират между ужасната болка от разранени зърна и недохранено бебе или хранене с шише и адаптирано мляко.

За щастие новата информационна ера донесе промяната. Диагностиката се извършва много по-успешно не само от специалисти лекари, но и от сертифицирани консултанти по кърмене ICLCE.  А в лечението се използват революционни лазер-технологии за корекция на късите връзки, без кървене и нужда от обезболяване.

Има много митове, свързани с късите юздички на езика и устната, но ето малко факти:

-Възможно е свързвaнто на езика към пода на устата да е на повече от едно място (например и на върха, и в корена на езика)
-Задното залавяне на езика (Клас 4) често се диагностицира погрешно като къс език.
-Бебе с къса юздичка на езика може да е способно да се изплези.
-Късите връзки на езика или устната могат да пречат на кърменето.
-Късите юздички не се свиват или не изчезват внезапно, подобно на кожата между пръстите.
-По-големите бебета могат да имат трудности с преглъщането на твърда храна.
-Майката на бебе с къси френулуми може да има много кърма след раждането, но постепенно невъзможността на детето й да суче ефективно да доведе до намалена продукция на мляко и недостатъчно наддаване на бебето.
-Късите връзки могат да са свързани с колики и рефлукс, заради неефективното сучене.
-Късите френулуми могат да доведат до проблеми с изговарянето на някои звуци и думи.
-Късите връзки могат да засегнат израстването на зъбите и заемането на правилното им място в челюстите.
-Къса връзка на устната може да предизвика задържане на храна и киселини около горните предни зъби, а в последствие да се появат бели петна и кариеси.

-Къса връзка на устната може да доведе до устно дишане, поради невъзможност да се съберат двете устни. Това често става причина за изкривяване на зъбите и кариес.
-Късата връзка на езика при бебетата се превръща в къса връзка на езика при възрастен човек, който не може да ближе сладолед или да се целува.

Лечение на къси френулуми на езика и горната устна

Ако предполагате, че бебето ви има подобно състояние, първото което трябва да направите и да потърсите компетентен специалист (педиатър, лекар Уши-Нос-Гърло или консултант по кърмене), който да диагностицира проблема.

Ако проблемът касае невъзможността на бебето да суче, то се налага оперативно прерязване на късите връзки. Можете да избирате това да се направи с ножици, скалпел или лазер. Когато операцията изисква обезболяване, при много малки бебета е необходима пълна упойка и интубиране, за да се избегне всеки риск от попадане на кръв в дихателните пътища. При операциите с лазер не е необходимо обезболяване и манипулацията е практически безкръвна.

Грижи за детето след операцията

Когато операцията е извършена с лазер, вие ще можете да кърмите бебето си веднага. Няколко часа по-късно обаче, бебето може да откаже да суче заради дразненето, което ще изпитва в мястото на операцията. Това усещане ще отмине за няколко часа, като лекарят може да изпише обезболяващи, но много майки използват успешно само хомеопатия. Зарастването е бързо и често дразненето отшумява напълно до 7 дни. Ето в това видео можете да видите как се изменя белегът всеки ден след лазерна операция. За да се подпомогне оздравяването е необходимо родителите да масажират и разтягат белега, за да остане гъвкав и подвижен. Ето едно видео, което показва как се прави това. Ако бебето до операцията не е имало възможност да суче, то може да не знае как да го прави. За да му помогнете, можете да се срещнете с консултант по кърмене след операцията, който да ви даде подходящи съвети и препоръки.

На кратко:

1. Ако сученето, говора или храненето не са нарушени не е необходимо да се коригират оперативно късите връзки на езика и горната устна.
2. Диагностицирането е от изключителна важност, доверете се на специалист.
3. Съвременната медицина предлага безкръвни лазерни операции с минимален дискомфорт в постоперативният период.
4. Кариес и други орални заболявания често имат връзка с къси връзки на езика и горната устна. Потърсете специалист, който да ви помогне да предотвратите евентуални проблеми.

---

Източник:  www.medicalnews.bg