Логопедична консултация, превенция, диагностика, терапия и рехабилитация за деца и възрастни гр. Русе
Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм („Модифициран чеклист за ранно откриване на аутизъм до 3 годишна възраст“).
Приложението може да откриете тук.
Оценяването на поведенията се разделя в три групи: нисък, среден и висок риск за нарушения от аутистичния спектър.
В случай, че резултатите показват среден или висок риск, следва да се насочите за незабавна консултация със специалист, който да извърши подробна диагностика.
Специфичните артикулационни нарушения в детска възраст се характеризират с:
Липсите се изразяват в пропускане на определен говорен звук (например: “амо” вместо рамо, “ейка” вместо лейка и т.н.).
Замените се характеризират със замяна на един нормативен звук с друг нормативен звук, като това най-често са замени на акустично сходни фонеми в българския език – звучни / беззвучни, съскави / шушкави, сонорни (таблица 2).
Изопачаване от своя страна се изразява в генерирането на ненормативен, уподобен звук, който не е част от звуковия инвентар на съответния език. За българския език, едно от най-характерните изопачавания е т.нар. частичен билабиален ламбдацизъм, при който нормативния звук [л] се изговаря [уъ], когато е в твърда позиция (в сричка от типа [ла ло лу лъ]) – например думата лампа звучи “уампа”.
На основата на своите артикулационно-акустични характеристики и фонологично съдържание говорните звукове се класифицират в определени групи от фонеми. Овладяването на тяхната продукция и правилна употреба в потока на речта се осъществява под въздействието на нормални онтогенични процеси. Фонологичното развитие на детето изисква време за идентификация и диференциация на всички фонеми от дадена група, докато се усвоят езиковите правила за дистрибуция и съчетаемост. Особено трудно се оказват многосричните думи, образувани от срички със струпани съгласни звукове. Класически примери са – “фтичка” вместо птичка, “пуфкаф” вместо пухкав, “фчелички” вместо пчелички.
Специфичните артикулационни нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Ако нарушението е в чист вид, подходящата възраст за предприемане на логопедична интервенция е 4,6 – 5,0 години.
Източник: Артикулационни нарушения. Екатерина Тодорова. Издателство на Нов български университет.
Термините дислек
сия и специфични нарушения на способността за учене покриват цяла група разстройства, носителите на които демонстрират проблеми в една от областите на ученето или в свързаните с него области. Възможно е разстройствата да се появяват изолирано, но клиничната практика показва, че по-често се касае за различни комбинации между тях. Основни диагностични критерии според двата модела са:
Не е задължително обаче във всяка една от тези области да бъдат регистрирани специфични затруднения, като и това да бъде в еднаква степен, сила и честота на проявите. Също така тези нарушения могат да се съпътстват от дефицити на социалните умения, както и от емоционални и поведенчески дефицити. По отношения на диференциалната диагноза и двата модела посочват идентични изключващи критерии. В същото време, без оглед на това как се схващат, определят и интерпретират двете понятия дилексия и специфични нарушения на способността за учене, очевиден факт е, че техните носители имат специфични образователни нужди и изискват специални грижи, особено по отношение на придобиване на грамотност. Съдържателно двата термина отразяват едни и същи явления, като тяхната употреба зависи от контекста в който те се използват.
Източник: Екатерина Тодорова. Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене. Издателство на Нов български университет
ЕЗИКОВО-ГОВОРНА ТЕРАПИЯ, ЛОГОПЕД ГЕНАДИ СИМЕОНОВ 