Не е нормално за едно здраво растящо дете да отказва да се храни за голям период от време. Отказа от прием на пълноценна храна най – вероятно е знак за друг основен проблем. Нека да си отговорим на няколко важни въпроса!

Злоядо ли е дето ви? Храните, които яде свеждат ли се до няколко? Избира ли храната си по форма, цвят, мирис или по други признаци, но не и по вкус? Вие ли го храните? Обича ли прекалено много сладкото (Сладкото може и сам, но не и другата храна)? Отказва ли да опитва нови храни? Детето нервно ли е? Има ли вътрешно напрежение и тревожност? Лесно ли се разстройва? Трудно ли се задържа на едно място? Ако на тези въпроси отговора е предимно „Да“. То най – вероятно, детето освен с яденето има говорен, езикови и комуникативен проблем, който всъщност е основният.

В практиката ми много често говорните, езиковите и комуникативни затруднения вървят ръка за ръка с хранителните, когато симптоматиката се препокрива, тогава можем да твърдим, че причината е логопедична. Това споделя и Нанси Зукър от САЩ, пофесор във факултета по Медицина в университета „Дюк“ и директор на Центъра по хранителни разстройства към Университета, тя обяснява, че често силно придирчивите към състава на менюто деца проявяват белези на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Но каква може да е причината? Смея да твърдя, че нашата сетивност е един от ключовете. През 1996 година Williams и Shellenberger, съставят пирамида на ученето и подчертават, че обработката на сензорната интеграция е свързана с процеса на учене и изграждането на нервната ни система. Те я поставят в основата на пирамидата си.

Имайки предвид, че сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека да възприема околната среда и да общува: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. След като имаме тази базова възможност да възприемаме и да преработваме несъзнателно информацията от заобикалящата ни среда , благодарение на сетивата си, ние развиваме уменията си. Какво ще се случи, ако някоя от тези способности е нарушена? Логично, ще имаме проблем с възприемането и умението, което е следствие от сетивото. Животът ни ще бъде много труден и предизвикателен. Примерно, загубим или не можем да развием чувството за възприемане и преработка на вкус (сетивност за вкус), разбира се, че тогава няма да имаме апетит, защото няма да ни е вкусно. Тогава ние злояди ли ще бъдем? Да! А, именно в следствие на нарушената сетивност и неразвита сетивна система, нужна да усетим вкуса на храната, детето не я възприема, така както я усеща родителят му. Много често може да чуете: „Не мога разбера, как не ти харесва?! Толкова е вкусно!“. Да, вкусно е, за човек без сетивен проблем, но за детето с нарушена сетивна преработката е с вкус на „гума“ в резултат на което не се отделя достатъчно слюнка и като добавим слабо развитата оралномоторна мускулатура (поради изоставане в говорни и езикови умения), която е нужна заедно с достатъчното слюноотделяне за механичното смилане на храната. Съчетано с вътрешното напрежение и нервност поради говорния и езиков проблем, времето за храна става кошмар, и за мама, и малкия човек. Така, менюто на детето силно се редуцира.

Как да постъпите? Моят съвет е да направите консултация с опитен логопед и да установите характера на проблема. Мога да споделя от практиката си, че когато прекрачи прага на кабинета ми такова дете не минава много и родителите започват да се хвалят, че освен говорния и езиков дефицит, започват да преодоляват и хранителния. Детето им постепенно вече опитва нови храни и подобрява храненето си! Това се случва, защото подтиквам мозъка да функционира правилно, да преработва безпогрешно и несъзнателно цялостната сетивната информация от заобикалящия го свят във всеки един момент, в резултат на което то няма говорен, езиков, хранителен и какъвто и да е сетивен проблем. Детето вече се учи спокойно от средата, защото я възприема правилно. Всичко става по – лесно, чувство се по – щастливо, уверено и успешно!

Автор: Генади Симеонов – логопед

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Всички права са запазени, ползването на информация от публикацията е позволено, само чрез писмено разрешение от страна на кабинета!

Източници:

• Williams and Shellenberger (1996)

• The knowledge book: Everything you need to know to get by in the 21st century, с. 94, Peter Delius Verlag GmbH, Berlin, 2007).

• https://psychiatry.duke.edu/faculty/nancy-lee-zucker-phd

     Участието на слуха в развитието на детето е повече от очевидно. Без слух е невъзможно възприемането на речта. Чувайки речта, детето се учи да се ориентира в обкръжаващата го действителност. То опознава предметите като ги вижда, опипва, хваща и се вслушва в звуците, които те издават. То наблюдава движенията и действията на възрастните, промените които настъпват в заобикалящата го среда и в зависимост от своите възможности сравнява и осмисля наблюденията си с помощта на своите сетивни органи. В този сложени процес на начално познание изключителна роля играе речта, която детето възприема. Дълго детето преди да се научи да говори, да задава въпроси и да разбира отговорите им, то възприема речта на околните, които придружават действията си с думи, поясняващи на детето това, което то едва ли може само толкова рано да осмисли. Преди детето да се научи да говори, то усвоява значението на думите и словосъчетанията, насочени към него или изговорените в негово присъствие.

    Всеки момент на опознаване на околната среда от детето се придружава със слухово възприемане на насочената към него реч.
       В началото на втората година от своя живот детето започва да осъзнава елементарната реч и я свързва с близките, достъпни за непосредствено възприятие предмети и явления. По – нататък, благодарение на развиващия се фонематичен слух, детето се учи да пита и да изразява своите чувства, молби и желания, да прави оценки и изказва отношение по повод на наблюдаваните предмети и явления. Отначало то говори само с отделни думи, след това използва кратки словосъчетания и накрая, овладява свързаната реч, която му позволява да разкаже за нещо или да разбере разказите на възрастните или приказките които му четат.
      За да се научи да произнася думите, детето овладява движенията на говорния си апарат. То трябва да усвои също така тези части на думата, които се изговарят с ударение и тези без ударение, с по – бегло и неясно произношение. Към три годишна възраст то умее да изговаря почти всички звукове с изключение на по – сложните, които се сформират на по – късен етап към 4 -5 годишна възраст. Ползването на думи е свързано със слуховото идентифициране и усвояване на звукове, които влизат в състава на думите и тяхната последователност.
     Неправилно е да се мисли, че детето отначало усвоява отделни звукове, след това образува от тях срички и накрая от тях образува думи. Детето овладява отначало най – достъпните за неговия слух звукови комплекси. Обикновено това са тези части на думите, който са под ударение. Между другото дори и те в началото се усвояват неточно недиференцирано и за това се произнасят неразбираемо и изкривено. По – късно се усъвършенства слуховото внимание. Детето се вслушва в речта на околните и прави опити да й подражава по – правилно. Постепенно произношението на звуковете се уточнява и едновременно попълва с нови звукове в състава на по – сложни думи. Към 4 – 5 годишна възраст детето прави осъзнати усилия за по – правилно и точно произношение на речевите единици. То чува не само речта на околните, но и своята собствена реч, което му позволява да съпоставя звученето на собствената речева продукция с получаваните от възрастните образи.
    Развитието на речта предполага и развитие на речниковия фонд, което се осъществява в процеса на речевото общуване. Речевата практика на детето във взаимодействие със слуховото възприятие създава условия за разбиране на значението на думите, които то по подражание използва в общуването. Възприятието на речта с помощта на слуха позволява на детето да съотнася думи с тези предмети, които те обозначават. Тук е важно да се отбележи, че възприемащото речта на околните дете е способно самостоятелно да овладее огромен словесен запас. То самостоятелно се учи да обозначава с думи всички предмети, които го заобикалят, техните качества и признаци, както и действията, които извършват или се извършват от тях. Това се дължи на слуха.
     Най – важно значение за развитие на детската реч има усвояването на граматическите форми за изразяване на мисълта. Граматическите форми, които придобиват думите, служат за изказване на определено значение. Така например, при определяне на числото на съществителните имена (круша – круши, храст – храсти) може да се обозначи единични предмети или група от предмети. Включени в словосъчетания с други думи (действия, свойства или признаци на предметите), те придобиват различно значение в зависимост от това, дали се отнасят към един или много предмети (крушата е сладка – крушите са вкусни).
     В българския език особено важна роля имат граматическите форми, свързани с употребата на предлозите (в, на, под, зад, до и др.). Затова е очевидна разликата в значението на думите и предложените изрази като круша, круши, крушата, крушите, до крушата, зад крушата, в крушата и т.н. За да се усвои значението на числото на съществителните имена и значението на предлозите, които показват отношението между предметите, детето трябва ясно да разграничава окончанието на думите и предлозите, влизащи в състава на изречението. Известно е, че окончанията на думите не винаги се намират под ударение, поради което тяхното цялостно възприятие предполага наличието на изострен речеви слух. Предлозите също се произнасят приглушено, слято и за това също така трудно се възприемат по слухов път.
    Думите означаващи действия – глаголи, също се употребяват с различно значение под влияние на използването на различни граматически форми. Те изразяват различно лице, изпълняващо действието (играя, играе, играеш); различно време на действието (скачам, скачах, ще скачам); различно число предмети, извършващи действието (скача, скачат). Значението на глаголите се променя и под влияние на представките (скача, прескача). Представките и окончанията при глаголите не падат често под ударение, следователно и за тяхното разпознаване е необходима добра слухова диференциация.
     За да се различават някои оттенъци в значението на думите, обозначаващи предмети, е необходимо умение за ориентация в суфиксите: коза – козле – козленце; котка – коте – котенце и др. В суфиксите – ле и – енце е изразено обозначението на малки животни или на малките им.
В условията на нормален слух детето извършва сложна дейност, усвоявайки по практически начин особеностите на езиковите форми. Чувайки отправената към него реч, то се научава твърде рано да използва граматическите закономерности на езика. Малкото дете, често до две годишна възраст, използва самостоятелно умалителни форми на съществителните имен, като извършва тази дейност не само по подражание, но и самостоятелно (признак на детското словотворчество). В този процес се наблюдават напълно осъзнати действия, които се сформират под  влияние на наблюденията на граматическите изменения в речта на възрастните и умението за пренасяне на усвоените граматически закономерности върху собствения речеви опит.
     По този начин малко дете с помощта на слуха по естествен път усвоява една много сложна езикова система, придобива навици за произношение, овладява звуковия състав на огромно количество думи, тяхната употреба в общуването, научава се да разбира значението на думите, включително и при техните граматически изменения, усвоява умението да построява изречения. Това изисква добре развит слух, тъй като, звуковете съставящи устната реч, представляват една сложна и не винаги достатъчно ясна по своето звучене картина.
     В нашия език всяка дума притежава сричка, която се намира под ударение и се изговаря по – бавно и сравнително по – високо, останалите срички се изговарят бегло и в известна степен по – тихо и приглушено. Гласните звукове (а, о, у , и, е) са най – звучните елементи на думата, обаче в речевия поток най – ясно се произнася само този гласен звук, който е под ударение. Останалите гласни звуци нямат стабилна звукова изразеност. В неударените срички трудно се диференцират О – У , Е – И, А – Ъ, т.н.
     Съгласните звукове притежават различна степен на звучност. Между звучните съгласни с по – голяма звучност се характеризира звукът [Р]. По – голяма част от беззвучните съгласни звукове се възприемат приглушено.
     При струпване на няколко съгласни звука всеки от тях се възприема с определена трудност (например в думата „здравей“ трудно се възприема звукосъчетанието „здр“). Много по – лесно се различават съгласните звукове в думи с отворени срички като колело, маса, лопата и др., защото съгласните в съчетание с гласните звукове значително по – добре се възприемат от слуха.
    При нормален слух и развитие на детето в норма всички звукове постепенно стават достъпни. Тяхната непрекъсната повтаряемост в речевия поток му дава възможност да ги усвои по самостоятелен начин. Независимо от това този акт не трябва да се счита като напълно самостоятелна дейност. Речевата среда и постоянното напътствие на възрастните, позволяват на детето да проверява чрез собствения си слух своята реч като я контролира и коригира.
Към 3 – годишна възраст детето натрупва речников фонд в обем до 2500 думи, които умее да използва в общуването с околните и да изразява своите мисли с фрази от 3 до 6 думи. Неговите изречения са правилни съставени и построени. От 3 до 5 -годишна възраст речевата практика на детето значително се разширява. Към 6 – 7 годишна възраст детето овладява езика в степен, която му осигурява самостоятелна и свободна устна форма на комуникация.
     Този процес може да се наруши напълно даже и при случаи на леко намаляване на слуха, ако то настъпи в ранна детска възраст.

---

Източник: сборник, издание на Съюзът на глухите в България, научен редактор Проф. д-р Ангелина Балтаджиева

Афазията е езиково нарушение.

Страдащите от афазия имат проблем с говора, разбирането, четенето, писането, смятането.

Причината е винаги мозъчно увреждане. Най – често тя е предизвикана от инсулт, но може да бъде причинена от мозъчна травма или тумор. 

Инсултът се дължи на внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение. Причините за инсулта могат да бъдат две: запушване или разкъсване на артерия в мозъка.

Запушването може да бъде предизвикано от стеснение на артерията (тромбоза) или от тромб (емболия), тогава говорим за исхемичен инсулт.

Разкъсването се дължи на изтъняване на стените на артериите (аневризма). Увреденото място става поресто и кръвоносния съд може да започне да пропуска кръв или да се разкъса, тогава говорим за хеморагичен инсулт.

Речта заема важно място в ежедневния ни живот. Тя ни дава възможността да говорим, четем, работим и учим. Също така я използваме да оформим мислите и плановете си за бъдещето.
Засегнатите от афазия се сблъскват с множество проблеми, които преди болестта са били за тях съвсем обикновени действия:

• Провеждане на разговор;
• Говорене в компания или шумна обстановка;
• Четене на книги, вестници, списания, пътни табели;
• Разбиране и разказване на вицове;
• Разбиране на радио и телевизионни програми;
• Разговори по телефона;
• Смятане, запомняне на числа или боравене с пари;
• Помнене на собственото име и имената на близките.

Има още →