Терапия при Разстройство на слуховата обработка

   

Разстройство на слуховата обработка (APD) или слухово увреждане с нормален слух (ADN) е термин за различни нарушения, които засягат начина, по който мозъкът обработва слуховата информация. Хората с APD обикновено имат нормална структура и функция на външното, средното и вътрешното ухо (периферен слух), но не могат да обработят информацията, която чуват по същия начин, както другите, което води до трудности при разпознаването и интерпретирането на звуци, особено звуците съставящи речта. Смята се, че тези трудности възникват поради дисфункция в централната нервна система.

Нарушението може да засегне както деца, така и възрастни. При направени проучвания в САЩ и Великобритания е установено, че 2-7% от децата страдат от разстройството, като APD може да продължи и в зряла възраст. Cooper и Gates (1991) оценяват разпространението на APD при възрастни от 10 до 20%. Съобщават се, че мъжете са два пъти по-склонни да бъдат засегнати от разстройството, отколкото жените и се засилва с възрастта.

Признаци и симптоми на Разстройство на слуховата обработка

   Много деца срещат затруднение поради това, че страдат от нарушение на слуховата обработка. Невъзможността да преработят звуците довежда то тяхното изоставане в цялостен аспект, както речево, така и когнитивно. Някой от тях до такава степен не успяват да обработят информацията от заобикалящата ги среда, че довежда, до това да не могат да се учат от нея. Поради тази причина изостават от връстниците си. При други е пъвопричина за появата на заекване. Също така е известно,че причината за изоставането на децата диагностицирани с аутизъм е APD. През март 2019 водещият изследовател Тим Робъртс, професор по радиология провежда изследвания в детската болница на Филаделфия, той установява, че хората с аутизъм показват забавяне в обработката на звуците. Робъртс представя непубликуваните резултати на Международната конференция за аутизма през 2019 г. в Монреал. В поредица от проучвания екипът на Робъртс показва, че звуците се забавят с около 10 до 20 милисекунди при деца с аутизъм.[1] Наблюдава се, че разстройството на слуховата обработка (APD) и дефицита на вниманието и хиперактивност (ADHD) имат симптоми на припокриване. Статия публикувана през 1994 г., показва, че 84% от децата с разстройство на слуховата обработка са диагностицирани или е имало съмнение, че са с дефицит на вниманието и хиперактивност.[2]

   В проучване от 2011 год., сравняващо деца с диагноза дислексия и тези с диагноза APD, се установява, че двете групи не могат да бъдат разграничени.[3]

   При деца с разстройство на слуховата обработка се наблюдават някой от симптомите, като все пак трябва да се отчита и индивидуалността на всеки случай:

  • Неувереност и ниска самооценка;
  • Ниско социално взаимодействие;
  • Късно проговаряне;
  • Заекване и запъване;
  • Тахилаличен говор (бързо говорене);
  • Нервност и напрежение;
  • Ниски училищни резултати и ограмотителни затруднения;
  • Нарушение на фонологичната осведоменост;
  • Нарушение на писането (със специфични и правописни грешки, лош почерк);
  • Нарушение на четенето (сричане, четене с неразбиране на прочетеното);
  • Нарушение на смятанeто (особено при текстови задачи);
  • Нарушение на говора (не съгласуване по род и число, размяна на словореда, изпускане на звуци, на малките думички, на предлози, замени на един звук с друг, неправилна артикулация на един или повече звукове,  ехолалия и др.);  
  • Проблем с вербалната и краткосрочна памет (работната памет), мисълта, вниманието и концентрацията, слуховото внимание и когнитивното развитие;
  • Трудности в запомнянето;
  • Нарушение на разказвателната реч;
  • Проблем при запомняне списък с последователности;
  • Трудности в ориентацията за време и пространство;
  • Трудности в разбирането, често се нуждаят от повторение;
  • Имат слаба способност да запаметяват информация, чрез слушане;
  • Хиперактивност и дефицит във вниманието;
  • Прекъсване и не изслушване на събеседника;
  • Инфантилност;
  • Тълкуване на някой от думите буквално – буквалисти;
  • Не разбиране на метафорите;
  • Трудности при причинноследствените връзки и правене на грешни изводи;
  • Трудно разбират речта, ако средата е шумна и други.

Терапия при разстройство на слуховата обработка (APD)

   Чрез прилагането на собствена иновативна програма за терапия и звукостимулация на мозъка и отговорните му зони се създават важни невронни пътища. Имайки предвид, че правилното функциониране на мозъка се определя от ритъма, за да се придобие вниманието, да се подтисне стресът, да се сформира нормална организация на мислите и тогава вече може да говорите, и да се учите от заобикалящата ви среда. Така, детето без да бъде учено на нито една дума или изречение от логопеда, преминава през всички етапи на развитие, през които е трябвало да мине, като поетапно се развиват и се подобряват:

  • ритъма, темпа и мелодиката; 
  • фонемният гнозис и други гнозисни и праксисни умения;
  • фонологичната осведоменост;
  • качествен и количествен анализ над речта и мисълта;
  • краткосрочната, дългосрочната и вербалната памет;
  • слуховото и споделено внимание, и концентрация;
  • ориентацията за време и пространство;
  • сетивната преработка;
  • причинно следствените връзки;
  • поява на правилните вътрешни въпроси и отговори;
  • сформиране на нормалната организация на мисълта;
  • намаляване на вътрешното напрежение;
  • социално взаимодействие;
  • говор, четене, смятане и писане и много други.

Вследствие на което детето развива когнитивният си потенциал. Подходяща при аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дислексия, заекванe и други неврологични разстройства.

Нарушението представлява забавяне в говорното, езиковото и когнитивно развитието на детето и изисква етапна работа от специалист. Не се повлиява от медикаментозно лечение. Логопедичният кабинет разполага с нужния пълен инструментариум за диагностика и терапия, и вече години наред го прилага успешно, както в кабинета, така и онлайн. Доказателство за това са многобройните постигнати отлични резултати. Защото се отстранява причинителят на нарушението.

ЗАПИШИ ЧАС ЗА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИЯ

ЗАПИШИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ В КАБИНЕТА 

Източници:

  1. https://www.spectrumnews.org/news/brains-minimally-verbal-autistic-children-respond-slowly-sound/?fbclid=IwAR2rcTmumqD2R2U8glmGaKQxmLC4z6x6ew6MCPxsfqJ5jquirgkj5u5Bd64
  2. https://jaacap.org/article/S0890-8567(09)64287-8/pdf
  3. https://pubs.asha.org/doi/10.1044/1092-4388%282010/09-0167%29
  4. American Academy of Audiology.„Clinical Practice Guidelines: Diagnosis, Treatment and Management of Children and Adults with Central Auditory“. Retrieved16 January2017.
  5.  La Trobe University. „(C)APD“. Retrieved 14 November 2010.
  6. Musiek, Frank; Gail, Chermak (2007). Handbook of central auditory processing disorder [auditory neuroscience and diagnosis]. Plural Publishing. p. 448. ISBN 978-1-59756-056-6.
  7.  National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. National Center for Learning Disabilities | NCLD.org – NCLD. N.p., n.d. Web. 19 Nov. 2014.

Tест за оценка ефективността от терапията на аутизма (АТЕС)

   ATEC теста е разработен от Autism Research Institute (ARI) и има за цел да установи състоянието на детето в 4 различни раздела:

I. Реч/ Език/ Комуникативни навици (14 въпроса)
II. Социализация (20 въпроса)
III. Сензорни навици/ Познавателни способности (18 въпроса)
IV. Здраве/ Физическо развитие/Поведение (25 въпроса).

   След попълване на анкетата, резултатите се изчисляват автоматично. В обобщените резултати се вижда какви са стойностите по раздели и общо. Колкото по-ниска е стойността в точки, толкова по-добро е състоянието на детето.

Скала на резултатите:

10 – 15 нормално и добре развито дете
16 – 30 не аутистично дете, със забавено развитие
31 – 40 лека, до умерена степен на аутизъм
41 – 60 средна степен на аутизъм
61+ тежка форма на аутизъм
Към теста тук

   Тестът е предвиден за деца над 3 год., ако се проведе под тази възраст е възможно резултатът да не е реален. Не може да служи за поставяне на диагноза. Той е средство, с което могат да се определят относителните разлики на състоянието на детето през определен етап от време.

Нарушения в нервно-психическото развитие на децата

   Нервно-психическото развитие (НПР, neurodevelopment) e отличен пример за диалектичната връзка между процесите на растеж и развитие. Тази важна област е една от първите, към които се насочват съвременните достижения на генетиката, образната диагностика и биохимията. На обществено ниво е доказано, че инвестициите за подобряване на НПР се възвръщат многократно в бъдещето.

Класификация на нарушенията в НПР

Нервно-психическото развитие (НПР) съдържа четири основни характеристики: непрекъснат процес в рамките на детската възраст; силна връзка с матурацията на ЦНС; краниокаудален градиент, особено видим в матурацията на моториката в кърмаческа възраст; фиксирана последователност и възрастови рамки.

Според теорията на Capute, 1991 (по 2) се разграничават три главни области на развитие, като мозъчната дисфункция е в основата на нарушенията в НПР (Фиг. 1).

Фигура 1: Триъгълник на Capute (адаптиран от Myers S, 2013).

 

Областите на НПР могат да бъдат класифицирани по следния начин:

  • Моторно развитие: груба моторика; фина моторика; орална моторика.
  • Когнитивно развитие: реч (експресивна, рецептивна); екзекутивни функции/невербална когниция.
  • Поведенческо развитие: социално поведение; адаптивно емоционално поведение, саморегулация и емоционален статус.

Нарушенията в НПР, наричани още нев­роразвитийни разстройства, имат общи характеристики: проявяват се в периода на бързо развитие – най-често в първите 7 години на живота; засягат отделни елементи на НПР или цялостното развитие; изискват хронично лечение, като липсва дефинитивно излекуване.

Според вида на нарушението невроразвитийните разстройства се делят на:

1. Изоставащо развитие – при него НПР следва нормалната последователност, но със забавена скорост. За абнормно се приема изоставане с над 25% или с повече от 1.5-2 SD от възрастовата норма.

  • Глобално изоставане има при изоставането в две и повече области. Глобалното изоставане в НПР (global developmental delay, GDD) се използва като термин при деца под 5-годишна възраст, тъй като при тях не може да се приложи тест за интелект. То насочва към повишен риск от интелектуален дефицит. Тази предиктивна зависимост е с висока значимост, когато изоставането обхваща областите реч, когниция (екзекутивни функции, напр. вгнездване на фигури) и адаптивно поведение (ежедневни дейности, „навици” по Манова-Томова, 1974).
  • Изолирано изоставане или дисоциативно развитие има при изос­таване в една област, например речта.

2. Девиантно развитие се определя при нарушена последователност в постиженията в една или повече области. Типичен пример е аутиз­мът.

3. Регрес в НПР е загуба на постигнати способности. Среща се при 30% от децата с аутизъм. Регресът е алармиращ белег, налагащ изключване на невродегенеративно заболяване.

Ориентировъчни данни за НПР след първата година

Нервно-психическото развитие през първата година е добре познато на ОПЛ и педиатрите, докато парамет­рите на нормалното развитие в по-късна възраст са по-малко известни. Като такива могат да се използват:

Груба моторика – децата започват да бягат средно около 6 месеца след прохождане (между 15-24-месечна възраст); подскачат на един крак около 2 год. след прохождане (около 3-годишна възраст); ходят по права линия към 3-годишна възраст; имат нормални синкинезии с ръцете при ходене от 4-годишна възраст; стоят на един крак към 5-годишна възраст

Невербално перцепционно-когнитивно развитие и фина моторика (изключително важно за деца с изоставане в речевото развитие) – вгнездване на фигури с основните форми (кръг, триъгълник и квадрат) се изследва след 30-месечна възраст; сортиране по цвят – към 3-годишна възраст, назоваване на цветове – към 4-годишна възраст; сортиране на кубчета по размер – към 3-годишна възраст, на линии по дължина – към 4-годишна възраст; строеж на фигури от кубчета (Фиг. 2); рисуване на основни фигури по подражание, както и спонтанна рисунка на човешка фигура (Фиг. 3).

Фигура 2: Конструкции от кубчета с ширина около 2.5 см за построяване при гледане на модел и съответни възрасти, след които се очаква успешно изпълнение (A. Sharma, 2011).

 

Фигура 3: Фигури за прекопиране (горен ред) и собствени рисунки, включително човешка фигура, (долен ред) с изписани под тях съответните възрасти, за които са валидни (A. Sharma, 2011).

     
Реч – критерии за значимо изоставане в речевото развитие по A. Sharma, 2011 са неизричане спонтанно на поне една дума (едно звукосъчетание да отговаря на един обект) след 18-месечна възраст (нормално – около 11-месечна възраст, по 5); неизпълнение на прости команди (напр. „Дай топката!”, но без съответните жестове!) след 27-месечна възраст (нормално – на 9-месечна възраст, по 5); липса на изречения от 2-3 думи след 36-месечна възраст (нормално – към 18-месечна възраст, по 5); липса на въпроси „Какво?” и „Защо?” на 4-годишна възраст (нормално към 24- и 30-месечна възраст, съответно, по 5). Алармиращи симптоми са ехолалията и регресът.

Поведенческо (социално и емоционално) развитие: липса на въображаема игра, (напр. хранене на кукла) към 24-месечна възраст (нормално 90% от децата изпълняват критерия до 24-месечна възраст, по 7); наличие на монотонна игра, напр. подреждане на предмети в линия; липса на интерес към други деца или особен подход към тях; предпочитание да играе сам и след 3-годишна възраст; липса на емпатия (разпознаване на чуждите емоции и проява на съчувствие). Ключов дефицит при аутизъм е липсата на споделено внимание. Проявите му са установими още през първите месеци след раждането, когато детето отвръща с радостна усмивка на усмивката или вокализацията на близките. На 8-месечна възраст проследява пог­леда и гледа натам, накъдето гледа и възрастният. На 10-12-месечна възраст при посочване с пръст и команда „Виж!” детето гледа в посочена посока и след това поглежда към родителя, за да бъде похвалено и за да сподели емоцията. На 12-14-месечна възраст самò посочва към желан предмет, който иска да вземе (протоимперативно посочване). На 14-16-месечна възраст детето посочва към интересен предмет или събитие (протодекларативно посочване). При всички тези ситуации е важно споделянето на преживяването, а не самото гледане в една посока с възрастния!

Описаните по-горе критерии по литературни данни са ориентировъчни и вероятно надценени. Например, при наше проучване върху 405 случайно избрани 5-годишни деца в България 26% с трудност стоят на ляв или десен крак, 42% не могат да построят „стълба” от 10 кубчета по модел и 30.7% не могат да нарисуват триъгълник по команда.

Постиженията на детето трябва да бъдат съобразени и с условията на отглеждане и обучение.

Алгоритъм за диагностика при глобално изоставане в НПР

Клинични изследвания и консултации: подробна анамнеза и статус; оценка на НПР; изследване на зрение и слух.
Начални лабораторни изследвания (при липса на диагноза до момента): пълна кръвна картина, пълно изследване на урина, биохимични изследвания на кръв: кръвна захар, урея, електролити, трансаминази, амоняк, лактат, кръвногазов анализ, креатинкиназа (за мускулни дистрофии и метаболитни заболявания), тиреоидни хормони (за хипотиреоидизъм, пропуснат от неонаталния скрининг или с по-късно начало, синдроми на Down, Turner, Di George, велокардиофациален и други синдроми вследствие делеция 22q11). Някои автори препоръчват на първо ниво изследване и на феритин, витамин В12, олово, метаболитен скрининг на урина, изследване на FMR гена за синдрома на „чуплива Х-хромозома” и молекулярно кариотипиране, но назначаването им е въпрос на възможности и на честота на съответната етиология.

Изследвания на второ ниво (при липса на диагноза до момента):

Метаболитни. Показани са при фамилност, консангвинитет, регрес в НПР, остра или рецидивираща енцефалопатия, хипотония, миопатия, органомегалия, груби черти на лицето. Назначават се метаболитен скрининг на кръв и урина (за амино- и органични ацидурии и мукополизахаридози и други метаболитни дефекти), многодълговерижни мастни киселини в плазма (за пероксизомни болести), изоелектрично фокусиране на трансферин (за вродени дефекти на гликозилирането), лактат и пируват в кръв и ликвор и глюкозотолерантен тест с изследване на лактат (за митохондриални болести), урина и серум за креатин и гуанидиноацетат (за креатинов дефицит) и др..

Положителните резултати от скрининговите метаболитни изследвания според различни проучвания са между 0.2 и 4.6%, от изследванията за вродени дефекти в гликозилирането – 1.4%, а за креатинов дефицит – до 2.8%.

Образни. Показани са при абнормни размери на главата, гърчове, фокален неврологичен дефицит. Най-информативна е МРТ, но КТ има по-голяма точност за калцификати, а някои метаболитни заболявания изискват магнитно-резонансна спектроскопия. Положителни резултати се откриват при около 20%.

Електроенцефалограма. Провежда се при епилептични пристъпи, регрес в речта, когницията или поведението, или суспектно невродегенеративно заболяване. При суспектен електричен статус в бавновълновия сън (ESES) или редки епилептични пристъпи, или такива само в сън са необходими 24-часово ЕЕГ мониториране или поне дълга ЕЕГ, включваща и дълбок сън.

Вродени инфекции. Търсят се при новородени и малки кърмачета с мик­роцефалия, хепатит, хепатоспленомегалия, цитопения, абнормен неврологичен статус, епилепсия, зрителен или слухов дефицит. Назначават се серологични изследвания за специфични IgM и IgG при детето и майката за цитомегаловирусна инфекция, токсо­плазмоза, рубеола, херпес симплекс вирусна инфекция, евентуално луес, HIV, варицела-зостер вирус, В12 еритровирус и др. При положителни серологични резултати или много вероятни клинични данни за определена инфекция, особено ако за нея има етиологично лечение, се назначава съответна полимеразноверижна реакция в серум и/или цереброспинален ликвор.

Генетични. Индицирани са при дисморфия, полималформативен синдром, фамилност, консангвинитет или клинични и лабораторни данни за определено генетично заболяване. Назначават се изследвания на съответния ген или хромозомна аберация, а при идиопатично изоставане в НПР – кариограма, изследване за субтеломерни делеции или направо молекулярно кариотипиране чрез сравнителна геномна хибридизация. Честотата на положителните резултати при всяка от описаните методики е между 1.5 и 18.6%, като е по-висока при синдромните състояния.

Понастоящем честотата на уточнената етиология при глобално изоставане в НПР или интелектуален дефицит не е много висока и варира значително според методиката на различните проучвания – от 10 до 81%. Тя е по-висока при по-тежко изос­таване в НПР, при синдромни състояния и при момчета.

Терапевтично поведение

Прилага се принципът на ранната интервенция – максимално ранна (дори без доказана диагноза и уточнена етиология) интензивна терапия от екип от специалисти, организиран според функционалния дефицит при всеки пациент. Най-често се включват физиотерапевт, логопед, психолог и специален педагог. Ноотропната терапия има помощна функция. Лекуват се евентуалните коморбидности – епилепсия, церебрална парализа, сензорни дефицити и други. При някои метаболитни заболявания, макар и рядко (напр. пируватдехидрогеназен дефицит, креатинов дефицит и др.) е възможна ефективна терапия чрез диета или хранителни добавки. Проучват се патофизиологично-обосновани таргетни терапии при някои генетични синдроми.

Все още децата с изоставане в НПР са диагностично и терапевтично предизвикателство. Всеки индивидуален случай изисква максимално усилие. Инвестициите в ранното детско развитие са инвестиции в бъдещето.

Източник: http://www.medinfo.bg
проф. д-р Иван Иванов, д-р Ралица Йорданова
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – гр. Пловдив

Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм

Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм („Модифициран чеклист за ранно откриване на аутизъм до 3 годишна възраст“).

Приложението може да откриете тук.

Оценяването на поведенията се разделя в три групи: нисък, среден и висок риск за нарушения от аутистичния спектър.

В случай, че резултатите показват среден или висок риск,  следва да се насочите за незабавна консултация със специалист, който да извърши подробна диагностика.

Десет неща които всяко дете с аутизъм би искало да знаете

     Има дни, в които единственото предвидимо нещо е непредсказуемостта. Единственият последователен атрибут – непоследователността. Няма много противоречия относно факта, че аутизмът е загадка дори и за тези, които прекарват живота си около него. Детето, което живее с аутизъм може да изглежда «нормално», но неговото поведение може да е объркващо и да си кажем направо – трудно. Някога за аутизма се е мислело, като за «нелечимо» разстройство, но това схващане се разпада пред лицето на знанието и разбирането, които стават все по-обширни дори само докато четете тази статия. Всеки ден хора с аутизъм ни показват, че могат да преодолеят, да компенсират или да управляват по друг начин много от най-тежките и предизвикателни характеристики на аутизма. Ако хората, които заобикалят нашите деца, имат най-просто разбиране за това какво е аутизъм, това би могло да има огромно влияние върху тяхната способност да израснат продуктивни и независими зрели хора.

    Аутизмът е изключително сложно разстройство, но за конкретните цели на тази статия можем да сведем безбройните му характеристики до четири основни области: проблеми в сензорната преработка /сетивното възприятие/, забавяне и нарушение в езиково-говорното развитие, затруднения в уменията за социално общуване, както и проблеми със самочувствието на детето. Въпреки, че тези четири елемента може да са общи за много деца, не забравяйте, че аутизма е спектърно разстройство: няма две (или десет или двадесет) деца с аутизъм, които да са напълно еднакви. Всяко дете ще бъде в различна точка от спектъра. А също толкова важно – всеки родител, учител и детегледач ще бъде в различна точка от спектъра. Дете или възрастен, всеки ще има уникални нужди.

Представям ви десет неща, които всяко дете с аутизъм би искало да знаете:

     Аз съм преди всичко и най-вече дете. Аз имам аутизъм. Аз не съм само «аутистичен». Моят аутизъм е само един аспект от характера ми. Той не ме определя като личност. Вие личност с мисли, чувства и таланти ли сте или сте просто дебели (с наднормено тегло), късогледи (носите очила) или тромави и непохватни? Това може да са неща, които виждам първо, когато ви срещна, но те не са непременно вашата същност. Като зрял човек вие имате някакъв контрол, върху това как се самоопределяте. Ако искате да изберете и подчертаете някоя своя характеристика, може да го направите. Аз съм дете и все още се разгръщам. Нито вие, нито аз все още знаем на какво бих могъл да съм способен. Определяйки ме само по една единствена моя характеристика вие отприщвате опасността от създаване на очаквания, които са твърде ниски. И ако аз усещам, че вие не мислите, че аз “мога да се справя” моят естествен отговор ще бъде: Какъв е смисъла да се опитвам?

     Моите сензорни възприятия са нарушени. Сензорната интеграция може да бъде най-трудния за разбиране аспект от аутизма, но той е може би най-важната част. Това означава, че обикновените гледки, звуци, миризми, вкусове и щрихи на ежедневието, които вие може дори да не забелязвате, могат да бъдат направо болезнени за мен. Самата среда, в която трябва да живея често изглежда враждебна. Аз мога да ви изглеждам дистанциран или враждебен, но аз всъщност само се опитвам да се защитя. Ето защо едно “просто” отиване до магазина за хранителни стоки може да бъде истински ад за мен: може слухът ми да е свръх чувствителен. Там десетки хора говорят едновременно. Високоговорителят рекламира шумно промоциите на деня. Музика се чува от озвучителната система. Касовите апарати звънят и дрънчат, кафемелачката ръмжи. Резачката за месо пищи, бебета плачат, колички скърцат, а флуоресцентното осветление бръмчи. Моят мозък не успява да филтрира цялата входяща информация и аз съм претоварен! Обонянието ми може да е свръх чувствително. Рибата на щанда за месо не е съвсем прясна, човекът до нас днес не е взел душ, от щанда за бързо хранене предлагат дегустация на наденички, бебето на опашката отпред е с наакан памперс, почистват счупен буркан с кисели краставички от пътека номер три с препарат, в който има амоняк… Не мога да сложа всичко в ред. Застрашително ми се повдига. Тъй като се ориентирам визуално (вижте повече по въпроса по-долу), това може да е първото ми сетиво, което да бъде свръх-стимулирано. Флуоресцентната светлина не е само твърде ярка, но жужи и бръмчи. Стаята изглежда сякаш пулсира и това причинява болка в очите ми. Пулсиращата светлина се отразява от всичко и изкривява това, което виждам – пространството изглежда така сякаш постоянно се променя. Има отблясъци от прозорците, твърде много за мен, за да мога да се съсредоточа (мога да компенсирам с “тунелно виждане”), има движещи се вентилатори на тавана, има толкова много тела в постоянно движение. Всичко това въздейства на вестибуларния ми апарат и проприоцептивните ми сетива и сега дори не мога да определя къде в пространството е моето тяло.

     Моля, не забравяйте да направите разлика между не искам (Аз избирам да не …) и не мога (Не съм в състояние да…). Рецептивната и екпресивната реч и лексика може бъдат основно предизвикателство за мен. Това не означава, че аз не се вслушвам в инструкциите. Аз не мога да ви разбера. Когато ме викате от другия край на стаята, аз чувам това: “*&^%$#@, Billy. #$%^*&^%$&*………”. Вместо това, елате и говорете директно към мен, с прости думи: “Моля, прибери учебника в бюрото си, Били. Време е да отидем на обяд.” Това ми казва, какво искате да направя и какво предстои да се случи след това. Сега за мен е много по-лесно да се съобразя.

     Аз мисля конкретно. Това означава, че интерпретирам езка много буквално. За мен е много е объркващо, ако кажете “Укроти коня, каубой!”, когато това, което имате предвид е: “Моля те, спри да тичаш!”. Не ми казвайте, че нещо е “фасулска работа”, когато наоколо няма никакъв фасул и това, което искате да кажете е “За теб ще бъде много лесно да направиш това.” Когато казвате “Джими направо подпали трасето” аз си представям дете, което си играе с кибрит. Моля, кажете просто “Джими тича много бързо”. Идиомите, игрите на думи, езиковите нюанси, двусмислените изрази, неща, които уж се „подразбират“, метафорите, алюзиите и сарказмите са непонятни за мен.

     Моля, проявете разбиране относно бедния ми речник! За мен е трудно да ви кажа от какво се нуждая, когато не зная с какви думи да опиша своите чувства. Може да съм гладен, ядосан, уплашен или объркан, но точно в този момент тези думи са извън моите способности за изразяване. Бъдете бдителни и следете езика на тялото ми като отдръпване, раздразнение или други сигнали, че нещо не е наред. А има и обратна страна на тази: Аз мога да звуча като “малък професор” или филмова звезда, изстрелващ думи или цели текстове, надхвърлящи значително нормата на развитие за моята възраст. Това са послания, които съм запомнил от света около мен, за да компенсирам своите езикови дефицити тъй като разбирам, че от мен се очаква да отговоря, когато някой се обърне към мен. Тези цитати може да са от книги, телевизията или нечии чужди думи. Този начин на говор се нарича “ехолалия” и аз не винаги разбирам смисъла на терминологията, която използвам. Аз просто знам, че това ме спасява от трудната ситуация да измисля какво да отговоря.

     Тъй като езикът е толкова труден за мен, аз се ориентирам предимно визуално. Моля, по-добре ми покажете как да правя нещо, вместо да ми обяснявате. И, моля, ви бъдете подготвени да ми показвате много пъти. Многото последователни повторения ми помагат да уча. Нагледния график е много ценен за мен, за да се справя с ежедневните си задължения. Както вашият календар със задачи, той ме освобождава от стреса да помня кое след кое следва, помага ми за плавното преминаване между дейностите, да организирам времето си и да отговоря на вашите очаквания. Аз няма да загубя необходимостта от визуализиран график с израстването си, но моето «ниво на представяне» може да се промени. Преди да мога да чета аз имам нужда от график, изработен от прости картинки или фотографии. Когато порасна графикът може да бъде съставен от комбинация от думи и картинки, а по късно дори само от думи.

     Моля, фокусирайте се и надграждайте върху това което мога, вместо върху това, което не мога. Както всяко друго човешко същество аз не мога да уча в среда, която постоянно ме кара да усещам, че не съм достатъчно добър и е необходимо да бъда «поправян». Бих избягвал опитите да направя нещо ново, когато съм почти сигурен, че то ще бъде посрещнато с критика, та била тя и “конструктивна”. Потърсете моите силни страни и ще ги намерите. Има повече от един “правилен” начин за извършването на повечето неща.

     Моля, помогнете ми със социалната интеракция. Може да изглежда, че не искам да играя с другите деца на площадката, но понякога аз просто не зная как да започна разговор или да вляза в играта. Ако можете да насърчите другите деца да ме поканят да ритаме заедно топка или да стреляме в баскетболен кош, може да бъда щастлив да се включа. Аз се справям най-добре в структурирани игри, които имат ясно начало и край. Не зная как да разчитам мимиките, езика на тялото или емоциите на другите, така че ще бъда благодарен, ако ми показвате как е правилно да отговоря в различни ситуации. Например, ако се смея, когато Емили падне от пързалката, това не е защото смятам, че това е смешно. Аз просто не зная каква е правилната реакция. Научете ме да питам “Добре ли си?

     Опитайте се да разберете какво отключва моите кризи. Кризите, избухванията, тръшканията или както и да ги наричате са много по-страшни за мен отколкото за вас. Те се появяват, защото едно или повече от моите сетива се претоварват. Ако можете да установите защо се появяват тези кризи те могат да бъдат предотвратени. Записвайте си, отбелязвайки времето, обстановката, хората, дейностите. Може да се появи тенденция в повторенията. Не забравяйте, че всяко поведение е форма на комуникация. То ви казва, когато думите не могат, как аз възприемам нещо, което се е случило в моята околна среда. Родители, имайте предвид, че натрапчиво повтарящото се поведение може да е причинено от скрити медицински проблеми. Хранителните алергии, нетолерантността към определени храни, проблемите със съня и със стомаха могат да имат сериозен ефект върху поведението.

     Обичайте ме безусловно. Пропъдете мислите от типа “Ако той просто…” и “Защо тя не може …”. Самите вие не сте изпълнили всички очаквания и надежди, които вашите родители са имали за вас и няма де се чувствате добре, ако това ви се напомня непрекъснато. Аз не съм избрал да имам аутизъм. Но помнете, че това се случва на мен, а не на вас. Без вашата подкрепа моите шансове да израстна като успешен и самостоятелен възрастен човек са минимални. С вашата подкрепа и напътствия, възможностите се разширяват повече от колкото можете да предположите. Обещавам ви, че вложените усилия ще бъдат възнаградени.

     И за край не забравяйте три думи: Търпение, Търпение, Търпение. Опитайте се да гледате на аутизма ми по скоро като на друга способност отколкото като на недъг. Подминете недостатъците, които забелязвате и вижте дарбите, с които аутизма ме надарява. Може да е вярно, че имам проблеми с очния контакт или воденето на разговори, но обърнахте ли внимание на това, че не лъжа, не мамя в игрите, не клюкаря досадно на съучениците си и не съдя другите? Вярно е, че сигурно няма да съм следващият Майкъл Джордан. Но с моето изострено внимание за дребните детайли и възможностите ми за изключително фокусиране върху определена тема или проблем аз бих могъл да съм следващият Айнщайн. Или Моцарт. Или Ван Гог. Те също са имали аутизъм. Откриване на лечение на болестта на Алцхаймер, разгадаване на загадката за извънземен живот – какви ли бъдещи постижения от днешните деца с аутизъм предстоят? Всичко, което аз бих могъл да бъда не би било възможно без вие да поставите основите. Подкрепете ме и бъдете мои приятели и заедно ще видим колко далече мога да стигна.


Източник: Ellen Notbohm, www.ellennotbohm.com

Синдром на чупливата Х хромозома

   Синдрома на чупливата Х хромозома е генетично заболяване, което се характеризира основно с лека до умерена умствена изостаналост, когнитивни и поведенчески проблеми. Това е най- честата причина за умствена изостаналост и аутизъм. Честотата на заболяването е около 1 на 4000 мъже и 1 на 8000 жени, като около 1/3 от децата със синдром на чуплива Х-хромозома, имат характеристики на аутизъм. Децата страдащи от заболяването учат 2.2 пъти по-бавно от връстниците си. 

Характерни външни белези при някой болни:

  • удължено лице;Аутизъм Русе

  • типично изпъкнало чело;

  • големи или изпъкнали уши;

  • плоски стъпала;

  • някой деца могат да имат много мека кадифена кожа;

  • тикови движения;

  • затруднена зрително двигателна координация;

  • увеличени тестиси при зрели мъже (не засяга половото развитие);

  • Повишена предразположеност към заболявания, като херния и чести инфекции на средното ухо;

  • шум на сърцето. 

Поведенчески характеристики при някой болни:

  • намалена активност на префронталния регион на мозъка, който е свързан със социалното поведение;

  • нарушение в общуването и в създаване на приятелски отношения;

  • проблеми в разпознаването на лица;

  • хиперактивност;

  • социален дефицит;

  • трудности в абстрактното мислене и краткотрайната памет;

  • затруднена или нервна реч;

  • често проява на аутизъм;

  • атипично поведение – прекалена срамежливост.

Каква е причината за появата на синдрома?

   Синдромът на чупливата Х хромозома е причинен от дефект в определен ген – наречен FMR1 (fragile X mental retardation 1) в дългото рамо на Х хромозомата, като проблемът е прекалено голямото натрупване на определен фрагмент (последователност от 3 нуклеотида – CGG) в този ген. 

   Нормално ДНК се окомплектова в 46 хромозоми (23 хромозомни двойки). Една от тези 23 хромозомни двойки е съставена от така наречените полови хромозоми – ХХ за момичета и ХУ за момчетата. Ако момиче има дефектна Х хромозома, втора Х хромозома обикновено е здрава и това компенсира засегнатата, но при момчетата има само една Х хромозома. Това обяснява причината за по – големия брой на момчета със Синдрома на чупливата Х хромозома.
причини за аутизма

Други имена на Синдрома на чупливата X хромозома:

  • FRAXA синдром;
  • FRA (X) синдром;
  • FXS
  • синдром на Мартин-Бел;
  • X-свързана умствена изостаналост.

Какво лечение може се приложи?

   Синдрома на Чупливата Х хромозома все още няма открито лечение. С хората, които страдат от него работят логопеди и други специалисти с цел по-пълното им и адекватно приобщаване в обществото.

   Препоръчва се тест за носителство на дефектен ген, свързан със Синдрома на Чупливата Х хромозома на семейства, които планират бременност и имат подобни проблеми в семействата си. Този тест определя състоянието – Норма, Премутация или пълна Мутация. По този начин може да се определи съществува ли риск от раждането на дете със Синдром на Чупливата Х хромозома, както и дали поведението на дете с аутистични прояви се дължи на този синдром.


Източник: U.S National Library of Medicine, www.nlm.nih.gov

Как да постъпите, когато детето с аутизъм „изключи“

На пазар сте с детето си. Там има много различни хора, които се движат около вас, с колички, с кошници, едни бързат, други се чудят къде да изгубят още малко време,
трети коментират шумно и нетърпеливо, малки деца плачат, а други крещят, в опит да бъдат чути. Всеки е облечен с дрехи в различни цветове, някои са силно парфюмирани, а други не. Навсякъде са подредени най-разнообразни стоки, опаковките им са ярки, пъстри и шумолящи, разнасят се всякакви аромати. Всичко това на фона на монотонен глас от звуковата уредба в допълнение с бръмчене на фризери, хладилни витрини и примигване на осветлението с неонова честота.


Логопедичен кабинет РусеСред тази динамична обстановка на изнервеност и излишна забързаност изведнъж забелязвате, че детето ви се свлича на пода и просто ляга.

За повечето родители това е стряскащо и нормалната им първа реакция е веднага да се опитат да вдигнат детето си от земята. Защото първата им мисъл е „Подът е ужасно мръсен, пък и какво ще кажат хората?“, макар, че точно тези хора минават покрай вас надянали маската на безразличието.

Това, което те не осъзнават е, че вашето дете е с аутизъм и се опитва да избяга от ситуацията, която го кара да се чувства зле. Единственият начин за него е да се хване за нещо, което не се движи, а в неговата представа това е пода.

Това се случва когато е налице пълно сетивно претоварване – състояние, до което децата с аутизъм достигат лесно. „Заземявайки се“ детето се опитва да си възвърне контрола върху дишането и да почувства стабилна опора. Именно затова то се опира на пода с длани, а често се опитва да опре дори главата си. По този начин то иска да се отърве от усещането за дезориентация и загубата на равновесие.

Това се случва в пет фази:

1. Загуба на ориентация и равновесие

2. Търсене на опора в земята

3. Успокояване

4. Възстановяване на равновесието

5. Изправяне

Как трябва да реагирате:

1.Седнете с детето на земята.

В никакъв случай не се опитвайте да го вдигате, дърпате и местите. Това ще предизвика още по-голям срив.

2. Бавно разтривайте гърба на детето, като му говорите окуражаващи думи с тих и спокоен глас.

Така ще му помогнете да се успокои и да осъзнае, че сте близо до него и се намира в безопасност.

3.Не го пришпорвайте.

Когато детето се успокои го вдигнете до седнало положение, след това го вдигнете бавно на крака. Избягвайте резките движения, защото може да е още замаяно и нестабилно. Бавно се придвижете до подходящо място.

4.Намерете тихо и спокойно място. Разбира се, това предполага прекъсване на дейността която сте почнали да правите преди появата на „изключването.

Когато детето легне на улицата, на пода в супермаркета или където и да е, независимо дали е с аутизъм, хиперактивно, а може би просто е палаво, инатливо и обича да се налага, можете да приложите горните методи за успокояване и излизане от ситуацията.


Източник: www.themighty.com

Стив Силбърман: Забравената история на аутизма

     Преди десетилетия няколко педиатри бяха само чували за аутизъм. През 1975 г. 1 на 5000 деца беше болно. Днес 1 на 68 е с аутизъм. Какво причини този внезапен растеж? Стив Силберман насочва поглед към „перфектния изблик на осъзнаването за аутизъм“. Но, за да разберем, трябва да се върнем във времето към австрийския лекар на име Ханс Аспергер, който публикувал водеща теза през 1944 г. Тъй като тя е била заровена във времето, оттогава аутизмът е бил покрит.

 

 


Източник: www.ted.com

 

Контрол на шума: 10 съвета за подпомагане на дете с аутизъм

аутизъм Русе, подпомагане на дете с аутизъм - логопед в Русе, Логопед в Русе; логопедична помощ в Русе; логопеди в Русе; добър логопед в Русе; добри логопеди в Русе; терапия при аутизъм в Русе,как да се справя с говорния си дефект - проблем; коригиране на говорен дефект в Русе; говорен терапевт в Русе; как да намеря логопед в Русе; детски логопед; добър детски логопед; логопед за възрастни в Русе; логопедични центрове в Русе; логопедичен център в Русе, логопедичен кабинет в Русе; логопедични кабинети в Русе; Логопедична помощ при деца с аутизъм; Афазия; мозъчен инсулт Русе; късно проговаряне логопедична помощ; Блокиране на говора; възстановяване след прекаран инсулт в Русе, Генерализирани разстройства на развитието помощ в Русе; Дислексия; Заекване; Затруднения за смятане и сметни операции; Затруднения при писане; Затруднения при четене;Помощ при аутизъм в Русе; Късно начало на речта; Липса на реч; Нарушение на звукопроизношението; Общо недоразвитие на речта; Поражения на ЦНС (централната нервна система); Разпад на речта в резултат на инсулт и възстановяване в Русе; Разстройства от аутистичния спектър в Русе, помощ на деца от аутистичен спектър в Русе; Специфични обучителни трудности; Хиперактивност с или без дефицит на вниманието; Церебрална парализа; аутизъм Русе; внимание и памет Русе; Замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове; деца езикови говорни нарушения консултация и корекция логопедичен кабинет Русе; логопедични занимания логопед Русе; логопед Русе; менингит-енцефалит; слуховото и тактилно възприятие; черепно-мозъчна травма засягане на говора и речта помощ в Русе; логопедична помощ при деца с увреждания; деца аутисти в Русе; нарушения на общуването при деца с увреждания Русе; детето ми заеква помощ; добър логопед в Русе; заекване Логопед в Русе; Логопеди в Русе; добри логопеди в Русе; добър логопед в Русе; заекване при възрастни; заекване лечение; заекване при деца лечение Русе; заекване от уплаха Русе; корекция на заекване при деца Русе; заекване при малки деца; заекване хомеопатия; заекване лекуване.

Бележка на редактора: Това е откъс от един блог, написан от Karen Wang.

   Когато синът ми беше малък, имаше пристъпи на паника всеки път, когато нашата пералня променяше цикъла на пране и издаваше шум. Той разви фобия от всички видове звънци. Покриваше ушите си и викаше, но ставаше спокоен, дори весел, всеки път, когато отидеше на разходка в гората, посетеше библиотеката или някакъв вид спокойна и тиха среда.

Създаване на план за справяне със звуците

   Всички тези наблюдения ме накараха да изпадна в дълбок размисъл, как д
а разработя план, чрез който да му помогна да се справи с чувствителността към тези звуци. През изминаващите години дразнението му се увеличаваше, дори изпитваше фобия от шума на лаещо куче.

   Това са десет начина да се помогне на човек с такава чувствителност и да се научи как да се справя за да може да се наслади на всекидневните шумни ситуации.

1. Познаване на видовете чувствителност

Има няколко различни вида чувствителност към шум и различни процедури за всеки тип. Консултирайте се със специалист да определи точно кой тип се отразява на качеството ви на живот. Имайте предвид, че човек може да бъде засегнат от повече от един тип. Например, синът ми има хиперакузис в допълнение към фобии на специфични звуци.

2. Предоставяне на помощ

Слушалки и тапи за уши дават незабавен комфорт и облекчение. Шумопотискащите слушалки са най-ефективни, защото те заменят дразнещия шум от околната среда.  Въпреки това, повечето специалисти и възпитатели препоръчват да не се използват прекомерно слушалки и тапи за уши, защото човек може бързо да стане зависим от тях.

3. Определяне на безопасна среда

Една от първите стъпки, които предприех за сина ми е да направя списък на неговите „безопасни“ места и увеличаване посещенията му там.

4. Поставете контрол върху някои видове шум

Изпитвах страх и тревожност от невъзможността да контролирам някой ситуации. Когато синът ми имаше фобия от звънци, аз му дадох да експериментира у дома с няколко различни вида за да превъзмогне шума. Когато виждахме с него звънци на рецепции и други обществени места, аз му позволявах да ги удря. Той постепенно започна да се чувства комфортно, дори започна да установява източника на различните озвучителни и алармени системи, където и да отидеше.

5. Разсейване на детето

Преди много години съпругът ми и аз изкарахме курс по раждане по метода на Lamaze, от там ние научихме за силата на разсейване в управлението на болката. Давайки на човек нещо над което да се съсредоточи, той се разсейва и по-лесно преодолява болката, примерно дайте любимата играчка от вкъщи, по този начин се насочва вниманието към нея, далеч от дразнещия шум.

6. Постепенно увеличавайте близостта

Излекуването на страха от змии не включва хвърляне на човек в яма със змии. По същия начин, освобождаването от чувствителност от шума изисква постепенна десенсибилизация.

7. Редуване на шум и тишина

Открих, че толерантността на сина ми към шум се увеличава най-много, когато започнах да планирам често паузи без шуми.След сутришните занимания планирах, тих обяд у дома. След групова игра със седем други деца, ние отделяхме време да се гушкаме на дивана. Когато се чувствахме достатъчно готови да посетим голям увеселителен парк, ние резервирахме хотел във вътрешността на парка, така можехме да се оттегляме за почивка толкова често, колкото е необходимо. Ние винаги си вземаме почивка преди шумът да го разстрой.

8. Когнитивно-поведенческа терапия

Лекарите препоръчват когнитивно-поведенческа терапия за фобии и тревожност, защото тя учи човек самостоятелно да управлява емоциите и уменията за да се справи. Целта на лечението е да се преструктурира мисловните процеси на дадено лице за причината на неговото безпокойството, за да се повиши качеството му на живот.

9. Хранителни добавки

Много хора, които имат шум в ушите или хиперакузис имат дефицит на магнезий или други минерали. Консултирайте се с лекар, за да се определи дали хранителните добавки могат да бъдат в състояние да помогнат.

10. Избягвайте някой хранителни добавки

Някой хранителни добавки са свързани с чувствителността към шум, особено тези в семейството на салицилатите. Пълнозърнестата диета, отстранява тези добавки и може да помогне за намаляване на чувствителността. Консултирайте се с лекар или диетолог преди да правите големи промени в диетата.

 

 


Karen Wang е блогър на Friendship Circle, неправителствена Американска организация, която подкрепя хората със специални нужди и техните семейства. Карън е също автор на антологията „My Baby Rides the Short Bus: The Unabashedly Human Experience of Raising Kids with Disabilities“.