Писането с химикалка помага за развитието не само на пръстите на ръцете, но и на мисленето, твърди проф. Вирджиния Бернингер от Университета на Вашингтон. С помощта на функционален магнитен резонанс тя открива, че писането на ръка силно активира областите в кората на главния мозък (фронталния кортекс), отговорни за паметта и усвояването на нова информация. Това е отразено и в работата на децата. Изследователката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас на началното училище да напишат кратки есета – на ръка или на компютър, а след това анализирала получените текстове. Оказало се, че работите, написани на ръка, се отличавали с по-богата фантазия и по-богат речник. Според проф. Бернингер това е така, защото в процеса на създаване на ръкописен текст мозъкът работи по-активно.
   
    Информацията, която съхраняваме чрез клавиатурата, бързо отлита от паметта, за разлика от тази, която записваме на ръка. Това показва и експеримент сред американски студенти, проведен от двама психолози – Пам Мюлер от Университета в Принстън и Даниел Опенхаймер от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да изслушат лекция и да запишат съдържанието й така, както им е по-удобно (около 50% от американските студенти използват лаптопи, за да си водят бележки). След това анализирали записките и проверили какво е останало в главите на студентите.
Оказало се, че конспектите, направени на компютър, са по-подробни от ръчно написаните. Но интересното е, че на студентите, които писали с химикалка, им било по -лесно да възстановят основната идея на лекцията и най-важните изводи от нея. Студентите с лаптопи, въпреки подробните записки, запомнили по-малко. „Двете групи показаха фундаментално различни резултати: тези, които използваха химикалка, бяха записали най-важните тезиси, беше им се наложило да осмислят чутото и да анализират информацията в хода на нейното получаване. Благодарение на това тя беше по-силно запечатана в паметта им“, пишат учените на страниците на сп.Psychological Science. От своя страна, притежателите на преносими компютри често записват лекцията дума по дума. Но това безсмислено копиране не развива паметта, а по-скоро причинява болка в китките.

    При деца, които тепърва започват да се учат, писането на ръка стимулира основно развитието на тези области на мозъка, които са отговорни за разпознаването на буквите и комбинирането им в думи. Това беше доказано от група изследователи от Университета в Ставангер и Марсилия, работили под ръководството на д-р Ан Манген. Използвайки магнитно-резонансна томография, те наблюдавали как работи мозъкът, когато хората пишат бележки на хартия или на лаптоп. При хората, ползвали писалката, много по-интензивно са работили областите от мозъка, отговорни за сензомоторните функции, т.е. за тактилните усещания,  свързани с интерпретацията на различните съприкосновения и чувството за допир. В същото време значително се е активизирала и т.нар. „зона на Брока“, която е отговорна за формирането на речта, както и за комбинирането на буквите в думи, тоест, за умението да се чете и пише. При хората, които използвали клавиатурата, „зоната на Брока“ се активирала много по-слабо. Според учените това означава, че писането на ръка много по-ефективно оформя мрежата от връзки между невроните, което от своя страна помага да се научат буквите и да се чете гладко.

Снимка: При деца, които упражняват писане на ръка, сканиранията показват
повишена мозъчна активност в ключовата област от мозъка.

Колко е важна ролята на сензомоториката в активизацията на участъците от мозъка, отговорни за усвояването на четенето и писането, показва още един експеримент, проведен при възрастни хора. Участници в него били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, състояща се от 20 несъществуващи в реалността букви. Половина от тях се учили да пишат буквите на ръка, а останалите – на компютър. След като изследователите тествали резултатите от тяхната работа, се оказало, че тези, които са писали на ръка, са запомнили азбуката по-добре от тези, които са я препечатвали на своя компютър.
Нещо повече, проучването на мозъците им чрез магнитен резонанс показало, че при хората, които са писали на ръка, се е активирала зоната на Брока, а при доброволците, които са използвали компютър, не е имало дейност на тази изключително важна област на мозъка. Това означава, че колкото повече се стимулират тези области на мозъка ни, които са свързани с осезателните усещания, толкова по-лесно ще се научим да четем и пишем. „Сензомоторните упражнения днес се използват основно при обучението на деца с дисграфия и тези в специалните училища, но проучванията ни показват, че те трябва да бъдат неразделна част от обучението за всички деца и възрастни“, казва Ан Манген.

Източник: Memoria de futuro – Памет за бъдещето, http://www.memoriabg.com/ и Newsweek Polska