Термините дислексия и специфични нарушения на способността за учене покриват цяла група разстройства, носителите на които демонстрират проблеми в една от областите на ученето или в свързаните с него области. Възможно е разстройствата да се появяват изолирано, но клиничната практика показва, че по-често се касае за различни комбинации между тях. Основни диагностични критерии според двата модела са:

• концептът за несъответствие между потенциалните възможности на децата и техните реални достижения в училище;
• специфични задръжки в развитието на езиковата система;
• специфични изоставане в развитието на процесите четене и писане;
• специфични трудности при овладяването на аритметичните операции;
• нарушена ляво-дясно ориентация, съпътствана от дефицит на зрителното-пространствената перцепция;
• когнитивен дефицит, обусловен от дефицити на вниманието и краткосрочната памет-базисни психични процеси, интерфериращи в ученето.

     Не е задължително обаче във всяка една от тези области да бъдат регистрирани специфични затруднения, като и това да бъде в еднаква степен, сила и честота на проявите. Също така тези нарушения могат да се съпътстват от дефицити на социалните умения, както и от емоционални и поведенчески дефицити. По отношения на диференциалната диагноза и двата модела посочват идентични изключващи критерии. В същото време, без оглед на това как се схващат, определят и интерпретират двете понятия дилексия и специфични нарушения на способността за учене, очевиден факт е, че техните носители имат специфични образователни нужди и изискват специални грижи, особено по отношение на придобиване на грамотност. Съдържателно двата термина отразяват едни и същи явления, като тяхната употреба зависи от контекста в който те се използват.

Източник: Екатерина Тодорова. Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене. Издателство на Нов български университет