Развитието на двигателната сфера е резултат от съзряването на главния мозък на детето в определени онтогенетични срокове. Голямо значение в този процес имат предметните манипулации, които то извършва. В процеса на манипулирането с различни предмети, двигателните усещания се свързват със зрителното и тактилното възприемане на предметите и се постига мултисензорното им опознаване паралелно с развитието на мануалния праксис (праксис – планиране, изграждане, изпълнение на комплекси моторни програми, чрез които точно и автоматизирано се извършват сложни и целенасочени двигателни дейности). Развитието на манулания и на артикулационния праксис имат особено значение в общото развитие на детето, тези два вида праксис се обединяват под названието фина моторика. Значителна част от моторната кора на главния мозък е свързана с реализацията на мануалните и артикулационните (говорните) движения. Зоната, от която се управляват фините движения на пръстите на ръцете, заема около една трета от цялата моторна кора, а задната част на долната челна извивка от полето на фината моторика, се наричана зона на Брока и е неврологичната структура отговорна за артикулационния праксис. Зоните на артикулационнния и мануалния праксис са в непосредствена близост и в частично препокритие. Ето защо работата по развитие на мануалния праксис е мощна предпоставка за развитие на артикулационния праксис и речта.