ADHD е невробиологично заболяване на индивидуалното психично и поведенческо развитие и се характеризира с персистиращи симптоми на дефицит на внимание или хиперактивност – импулсивност. Заболяването се проявява в 3 – 7 % от децата. Момчетата боледуват по – често. Съотношението момчета / момичета е 3:1.
Определят се четири типа ADHD:
- Преимуществено inattentive ;
- Преимуществено hyperactive – impulsivity;
- Комбиниран тип – ADHD;
- ADHD not otherwise specified .
Децата с ADHD, без hyperactivity и impulsivity, не показват хиперактивност, но в замяна може да са замечтани, действат летаргично или да са безпокойни и често не завършват академични задачи.
Нарушението на вниманието се проявява с преждевременно прекъсване изпълнението на задачите и започване на нова дейност. Децата лесно губят интерес към задачите, поради това че ги разсейват други дразнители.
Двигателна хиперактивност – означава не само изразена потребност от движение, но и прекомерно изразено безпокойство, което особено силно се проявява тогава, когато детето трябва да се държи относително спокойно. В зависимо от ситуацията то може да се прояви в бягане, скачане,ставане от място или пък в бръщолевене и шумно поведение, непостоянство. Това се наблюдава предимно в при такива ситуации, които изискват висока степен на самоконтрол.
Импулсивност – склонност към бързи, необмислени действия, както в ежедневието така в обучението си. У такива деца се наблюдава импулсивен начин на работа, те трудно изчакват ред, пререждат другите и изкрещяват своите отговори, не отговарят пълно на въпросите. Често поради импулсивността си децата попадат в опасни ситуации, без да мислят какво може да се случи.
Трудности в контактите и социална изолираност – затруднени отношения с родителите, учител и връстници. Такива деца често не чувстват дистанция между себе си и възрастните. Те трудно възприемат и оценяват социални ситуации.
Едновременно с основните симптоми се установяват нарушения и в сензорната моторна сфера. Най – чести нарушения в сензо – моторната област са :
- Нарушения в общата моторика;
- Нарушение във фина моторика;
- Сензорни нарушения.
Корекцията може да започне след три и половина годишна възраст, когато се появят първите признаци на хиперактивно поведение. Първи се появяват нарушенията в психо – моторната сфера – трудности във фината моторика, трудности при изпълнението на действия, които изискват автоматизъм и координация на движенията. Изборът на логопедична корекция на ADHD носи индивидуален характер с отчитане на степента на проява на основните прояви на ADHD и наличието на съпътстващи нарушения.
