Нарушения в нервно-психическото развитие на децата

   Нервно-психическото развитие (НПР, neurodevelopment) e отличен пример за диалектичната връзка между процесите на растеж и развитие. Тази важна област е една от първите, към които се насочват съвременните достижения на генетиката, образната диагностика и биохимията. На обществено ниво е доказано, че инвестициите за подобряване на НПР се възвръщат многократно в бъдещето.

Класификация на нарушенията в НПР

Нервно-психическото развитие (НПР) съдържа четири основни характеристики: непрекъснат процес в рамките на детската възраст; силна връзка с матурацията на ЦНС; краниокаудален градиент, особено видим в матурацията на моториката в кърмаческа възраст; фиксирана последователност и възрастови рамки.

Според теорията на Capute, 1991 (по 2) се разграничават три главни области на развитие, като мозъчната дисфункция е в основата на нарушенията в НПР (Фиг. 1).

Фигура 1: Триъгълник на Capute (адаптиран от Myers S, 2013).

 

Областите на НПР могат да бъдат класифицирани по следния начин:

  • Моторно развитие: груба моторика; фина моторика; орална моторика.
  • Когнитивно развитие: реч (експресивна, рецептивна); екзекутивни функции/невербална когниция.
  • Поведенческо развитие: социално поведение; адаптивно емоционално поведение, саморегулация и емоционален статус.

Нарушенията в НПР, наричани още нев­роразвитийни разстройства, имат общи характеристики: проявяват се в периода на бързо развитие – най-често в първите 7 години на живота; засягат отделни елементи на НПР или цялостното развитие; изискват хронично лечение, като липсва дефинитивно излекуване.

Според вида на нарушението невроразвитийните разстройства се делят на:

1. Изоставащо развитие – при него НПР следва нормалната последователност, но със забавена скорост. За абнормно се приема изоставане с над 25% или с повече от 1.5-2 SD от възрастовата норма.

  • Глобално изоставане има при изоставането в две и повече области. Глобалното изоставане в НПР (global developmental delay, GDD) се използва като термин при деца под 5-годишна възраст, тъй като при тях не може да се приложи тест за интелект. То насочва към повишен риск от интелектуален дефицит. Тази предиктивна зависимост е с висока значимост, когато изоставането обхваща областите реч, когниция (екзекутивни функции, напр. вгнездване на фигури) и адаптивно поведение (ежедневни дейности, „навици” по Манова-Томова, 1974).
  • Изолирано изоставане или дисоциативно развитие има при изос­таване в една област, например речта.

2. Девиантно развитие се определя при нарушена последователност в постиженията в една или повече области. Типичен пример е аутиз­мът.

3. Регрес в НПР е загуба на постигнати способности. Среща се при 30% от децата с аутизъм. Регресът е алармиращ белег, налагащ изключване на невродегенеративно заболяване.

Ориентировъчни данни за НПР след първата година

Нервно-психическото развитие през първата година е добре познато на ОПЛ и педиатрите, докато парамет­рите на нормалното развитие в по-късна възраст са по-малко известни. Като такива могат да се използват:

Груба моторика – децата започват да бягат средно около 6 месеца след прохождане (между 15-24-месечна възраст); подскачат на един крак около 2 год. след прохождане (около 3-годишна възраст); ходят по права линия към 3-годишна възраст; имат нормални синкинезии с ръцете при ходене от 4-годишна възраст; стоят на един крак към 5-годишна възраст

Невербално перцепционно-когнитивно развитие и фина моторика (изключително важно за деца с изоставане в речевото развитие) – вгнездване на фигури с основните форми (кръг, триъгълник и квадрат) се изследва след 30-месечна възраст; сортиране по цвят – към 3-годишна възраст, назоваване на цветове – към 4-годишна възраст; сортиране на кубчета по размер – към 3-годишна възраст, на линии по дължина – към 4-годишна възраст; строеж на фигури от кубчета (Фиг. 2); рисуване на основни фигури по подражание, както и спонтанна рисунка на човешка фигура (Фиг. 3).

Фигура 2: Конструкции от кубчета с ширина около 2.5 см за построяване при гледане на модел и съответни възрасти, след които се очаква успешно изпълнение (A. Sharma, 2011).

 

Фигура 3: Фигури за прекопиране (горен ред) и собствени рисунки, включително човешка фигура, (долен ред) с изписани под тях съответните възрасти, за които са валидни (A. Sharma, 2011).

     
Реч – критерии за значимо изоставане в речевото развитие по A. Sharma, 2011 са неизричане спонтанно на поне една дума (едно звукосъчетание да отговаря на един обект) след 18-месечна възраст (нормално – около 11-месечна възраст, по 5); неизпълнение на прости команди (напр. „Дай топката!”, но без съответните жестове!) след 27-месечна възраст (нормално – на 9-месечна възраст, по 5); липса на изречения от 2-3 думи след 36-месечна възраст (нормално – към 18-месечна възраст, по 5); липса на въпроси „Какво?” и „Защо?” на 4-годишна възраст (нормално към 24- и 30-месечна възраст, съответно, по 5). Алармиращи симптоми са ехолалията и регресът.

Поведенческо (социално и емоционално) развитие: липса на въображаема игра, (напр. хранене на кукла) към 24-месечна възраст (нормално 90% от децата изпълняват критерия до 24-месечна възраст, по 7); наличие на монотонна игра, напр. подреждане на предмети в линия; липса на интерес към други деца или особен подход към тях; предпочитание да играе сам и след 3-годишна възраст; липса на емпатия (разпознаване на чуждите емоции и проява на съчувствие). Ключов дефицит при аутизъм е липсата на споделено внимание. Проявите му са установими още през първите месеци след раждането, когато детето отвръща с радостна усмивка на усмивката или вокализацията на близките. На 8-месечна възраст проследява пог­леда и гледа натам, накъдето гледа и възрастният. На 10-12-месечна възраст при посочване с пръст и команда „Виж!” детето гледа в посочена посока и след това поглежда към родителя, за да бъде похвалено и за да сподели емоцията. На 12-14-месечна възраст самò посочва към желан предмет, който иска да вземе (протоимперативно посочване). На 14-16-месечна възраст детето посочва към интересен предмет или събитие (протодекларативно посочване). При всички тези ситуации е важно споделянето на преживяването, а не самото гледане в една посока с възрастния!

Описаните по-горе критерии по литературни данни са ориентировъчни и вероятно надценени. Например, при наше проучване върху 405 случайно избрани 5-годишни деца в България 26% с трудност стоят на ляв или десен крак, 42% не могат да построят „стълба” от 10 кубчета по модел и 30.7% не могат да нарисуват триъгълник по команда.

Постиженията на детето трябва да бъдат съобразени и с условията на отглеждане и обучение.

Алгоритъм за диагностика при глобално изоставане в НПР

Клинични изследвания и консултации: подробна анамнеза и статус; оценка на НПР; изследване на зрение и слух.
Начални лабораторни изследвания (при липса на диагноза до момента): пълна кръвна картина, пълно изследване на урина, биохимични изследвания на кръв: кръвна захар, урея, електролити, трансаминази, амоняк, лактат, кръвногазов анализ, креатинкиназа (за мускулни дистрофии и метаболитни заболявания), тиреоидни хормони (за хипотиреоидизъм, пропуснат от неонаталния скрининг или с по-късно начало, синдроми на Down, Turner, Di George, велокардиофациален и други синдроми вследствие делеция 22q11). Някои автори препоръчват на първо ниво изследване и на феритин, витамин В12, олово, метаболитен скрининг на урина, изследване на FMR гена за синдрома на „чуплива Х-хромозома” и молекулярно кариотипиране, но назначаването им е въпрос на възможности и на честота на съответната етиология.

Изследвания на второ ниво (при липса на диагноза до момента):

Метаболитни. Показани са при фамилност, консангвинитет, регрес в НПР, остра или рецидивираща енцефалопатия, хипотония, миопатия, органомегалия, груби черти на лицето. Назначават се метаболитен скрининг на кръв и урина (за амино- и органични ацидурии и мукополизахаридози и други метаболитни дефекти), многодълговерижни мастни киселини в плазма (за пероксизомни болести), изоелектрично фокусиране на трансферин (за вродени дефекти на гликозилирането), лактат и пируват в кръв и ликвор и глюкозотолерантен тест с изследване на лактат (за митохондриални болести), урина и серум за креатин и гуанидиноацетат (за креатинов дефицит) и др..

Положителните резултати от скрининговите метаболитни изследвания според различни проучвания са между 0.2 и 4.6%, от изследванията за вродени дефекти в гликозилирането – 1.4%, а за креатинов дефицит – до 2.8%.

Образни. Показани са при абнормни размери на главата, гърчове, фокален неврологичен дефицит. Най-информативна е МРТ, но КТ има по-голяма точност за калцификати, а някои метаболитни заболявания изискват магнитно-резонансна спектроскопия. Положителни резултати се откриват при около 20%.

Електроенцефалограма. Провежда се при епилептични пристъпи, регрес в речта, когницията или поведението, или суспектно невродегенеративно заболяване. При суспектен електричен статус в бавновълновия сън (ESES) или редки епилептични пристъпи, или такива само в сън са необходими 24-часово ЕЕГ мониториране или поне дълга ЕЕГ, включваща и дълбок сън.

Вродени инфекции. Търсят се при новородени и малки кърмачета с мик­роцефалия, хепатит, хепатоспленомегалия, цитопения, абнормен неврологичен статус, епилепсия, зрителен или слухов дефицит. Назначават се серологични изследвания за специфични IgM и IgG при детето и майката за цитомегаловирусна инфекция, токсо­плазмоза, рубеола, херпес симплекс вирусна инфекция, евентуално луес, HIV, варицела-зостер вирус, В12 еритровирус и др. При положителни серологични резултати или много вероятни клинични данни за определена инфекция, особено ако за нея има етиологично лечение, се назначава съответна полимеразноверижна реакция в серум и/или цереброспинален ликвор.

Генетични. Индицирани са при дисморфия, полималформативен синдром, фамилност, консангвинитет или клинични и лабораторни данни за определено генетично заболяване. Назначават се изследвания на съответния ген или хромозомна аберация, а при идиопатично изоставане в НПР – кариограма, изследване за субтеломерни делеции или направо молекулярно кариотипиране чрез сравнителна геномна хибридизация. Честотата на положителните резултати при всяка от описаните методики е между 1.5 и 18.6%, като е по-висока при синдромните състояния.

Понастоящем честотата на уточнената етиология при глобално изоставане в НПР или интелектуален дефицит не е много висока и варира значително според методиката на различните проучвания – от 10 до 81%. Тя е по-висока при по-тежко изос­таване в НПР, при синдромни състояния и при момчета.

Терапевтично поведение

Прилага се принципът на ранната интервенция – максимално ранна (дори без доказана диагноза и уточнена етиология) интензивна терапия от екип от специалисти, организиран според функционалния дефицит при всеки пациент. Най-често се включват физиотерапевт, логопед, психолог и специален педагог. Ноотропната терапия има помощна функция. Лекуват се евентуалните коморбидности – епилепсия, церебрална парализа, сензорни дефицити и други. При някои метаболитни заболявания, макар и рядко (напр. пируватдехидрогеназен дефицит, креатинов дефицит и др.) е възможна ефективна терапия чрез диета или хранителни добавки. Проучват се патофизиологично-обосновани таргетни терапии при някои генетични синдроми.

Все още децата с изоставане в НПР са диагностично и терапевтично предизвикателство. Всеки индивидуален случай изисква максимално усилие. Инвестициите в ранното детско развитие са инвестиции в бъдещето.

Източник: http://www.medinfo.bg
проф. д-р Иван Иванов, д-р Ралица Йорданова
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – гр. Пловдив

Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм

Безплатен скрининг инструмент за оценка на риска от аутизъм („Модифициран чеклист за ранно откриване на аутизъм до 3 годишна възраст“).

Приложението може да откриете тук.

Оценяването на поведенията се разделя в три групи: нисък, среден и висок риск за нарушения от аутистичния спектър.

В случай, че резултатите показват среден или висок риск,  следва да се насочите за незабавна консултация със специалист, който да извърши подробна диагностика.

Къса юздичка на езика и на горната устна

Какво представлява късата юздичка на езика и горната устна?

Всички се раждаме с малко парче кожа, което залавя езика за пода на устата и горната устна за горната челюст (нарича се юздичка или френулум/frenulum lat./). При някои бебета обаче, това парченце кожа е толкова късо, че те не могат да движат езика си. А късата юздичка на горната устна може да доведе до невъзможност да засучат гърдата на майка си и дори могат да имат трудности при хранене с шише. Обичайно двете юздички се развиват еднакво и ако едната е къса, вероятността и другата да е такава е много голяма.

Единствено когато мобилността на устната или езика е затруднена е проблем и само тогава трябва да се вземат мерки. Ако френулумите са къси, но не затрудняват сученето, храненето или говора не е необходимо лечение.

Анкилоглосията (латинското наименование на това състояние) се разделя на 4 класа, според това, къде е заловен френулума: при върха на езика при Клас 1 до корена на езика при Клас 4, които често остават скрити. Класификацията при връзките на устната е подобна.

Късите връзки на езика и горната устна имат генетична природа и се регистрират като дефекти на средната линия. Други такива са несрастнала устна, отворено небце, липсващи или свръх бройни резци, изкривена носна преграда и т.н. В тази връзка се проучва влиянието на гена MTHFR, който кодира синтеза на протеини през бременността.

Защо тези диагнози се срещат по-често?

Късите юздички на бебетата са и една от причините храненето с адаптирано мляко да стане толкова популярно (след средата на миналият век), че да се предпочита пред естественото кърмене и да се наименува “научно хранене” т.е. одобрено от науката.

Дълго време само най-сериозните Клас 1 и Клас 2 диагнози се регистрираха от педиатрите, и то най-вече когато езикът на бебето заема сърцевидна форма при изплезване или плач. А майките трябваше да избират между ужасната болка от разранени зърна и недохранено бебе или хранене с шише и адаптирано мляко.

За щастие новата информационна ера донесе промяната. Диагностиката се извършва много по-успешно не само от специалисти лекари, но и от сертифицирани консултанти по кърмене ICLCE.  А в лечението се използват революционни лазер-технологии за корекция на късите връзки, без кървене и нужда от обезболяване.

Има много митове, свързани с късите юздички на езика и устната, но ето малко факти:

-Възможно е свързвaнто на езика към пода на устата да е на повече от едно място (например и на върха, и в корена на езика)
-Задното залавяне на езика (Клас 4) често се диагностицира погрешно като къс език.
-Бебе с къса юздичка на езика може да е способно да се изплези.
-Късите връзки на езика или устната могат да пречат на кърменето.
-Късите юздички не се свиват или не изчезват внезапно, подобно на кожата между пръстите.
-По-големите бебета могат да имат трудности с преглъщането на твърда храна.
-Майката на бебе с къси френулуми може да има много кърма след раждането, но постепенно невъзможността на детето й да суче ефективно да доведе до намалена продукция на мляко и недостатъчно наддаване на бебето.
-Късите връзки могат да са свързани с колики и рефлукс, заради неефективното сучене.
-Късите френулуми могат да доведат до проблеми с изговарянето на някои звуци и думи.
-Късите връзки могат да засегнат израстването на зъбите и заемането на правилното им място в челюстите.
-Къса връзка на устната може да предизвика задържане на храна и киселини около горните предни зъби, а в последствие да се появат бели петна и кариеси.

-Къса връзка на устната може да доведе до устно дишане, поради невъзможност да се съберат двете устни. Това често става причина за изкривяване на зъбите и кариес.
-Късата връзка на езика при бебетата се превръща в къса връзка на езика при възрастен човек, който не може да ближе сладолед или да се целува.

Лечение на къси френулуми на езика и горната устна

Ако предполагате, че бебето ви има подобно състояние, първото което трябва да направите и да потърсите компетентен специалист (педиатър, лекар Уши-Нос-Гърло или консултант по кърмене), който да диагностицира проблема.

Ако проблемът касае невъзможността на бебето да суче, то се налага оперативно прерязване на късите връзки. Можете да избирате това да се направи с ножици, скалпел или лазер. Когато операцията изисква обезболяване, при много малки бебета е необходима пълна упойка и интубиране, за да се избегне всеки риск от попадане на кръв в дихателните пътища. При операциите с лазер не е необходимо обезболяване и манипулацията е практически безкръвна.

Грижи за детето след операцията

Когато операцията е извършена с лазер, вие ще можете да кърмите бебето си веднага. Няколко часа по-късно обаче, бебето може да откаже да суче заради дразненето, което ще изпитва в мястото на операцията. Това усещане ще отмине за няколко часа, като лекарят може да изпише обезболяващи, но много майки използват успешно само хомеопатия. Зарастването е бързо и често дразненето отшумява напълно до 7 дни. Ето в това видео можете да видите как се изменя белегът всеки ден след лазерна операция. За да се подпомогне оздравяването е необходимо родителите да масажират и разтягат белега, за да остане гъвкав и подвижен. Ето едно видео, което показва как се прави това. Ако бебето до операцията не е имало възможност да суче, то може да не знае как да го прави. За да му помогнете, можете да се срещнете с консултант по кърмене след операцията, който да ви даде подходящи съвети и препоръки.

На кратко:

  1. Ако сученето, говора или храненето не са нарушени не е необходимо да се коригират оперативно късите връзки на езика и горната устна.
  2. Диагностицирането е от изключителна важност, доверете се на специалист.
  3. Съвременната медицина предлага безкръвни лазерни операции с минимален дискомфорт в постоперативният период.
  4. Кариес и други орални заболявания често имат връзка с къси връзки на езика и горната устна. Потърсете специалист, който да ви помогне да предотвратите евентуални проблеми.

Източник:  www.medicalnews.bg

 

Десет неща които всяко дете с аутизъм би искало да знаете

     Има дни, в които единственото предвидимо нещо е непредсказуемостта. Единственият последователен атрибут – непоследователността. Няма много противоречия относно факта, че аутизмът е загадка дори и за тези, които прекарват живота си около него. Детето, което живее с аутизъм може да изглежда «нормално», но неговото поведение може да е объркващо и да си кажем направо – трудно. Някога за аутизма се е мислело, като за «нелечимо» разстройство, но това схващане се разпада пред лицето на знанието и разбирането, които стават все по-обширни дори само докато четете тази статия. Всеки ден хора с аутизъм ни показват, че могат да преодолеят, да компенсират или да управляват по друг начин много от най-тежките и предизвикателни характеристики на аутизма. Ако хората, които заобикалят нашите деца, имат най-просто разбиране за това какво е аутизъм, това би могло да има огромно влияние върху тяхната способност да израснат продуктивни и независими зрели хора.

    Аутизмът е изключително сложно разстройство, но за конкретните цели на тази статия можем да сведем безбройните му характеристики до четири основни области: проблеми в сензорната преработка /сетивното възприятие/, забавяне и нарушение в езиково-говорното развитие, затруднения в уменията за социално общуване, както и проблеми със самочувствието на детето. Въпреки, че тези четири елемента може да са общи за много деца, не забравяйте, че аутизма е спектърно разстройство: няма две (или десет или двадесет) деца с аутизъм, които да са напълно еднакви. Всяко дете ще бъде в различна точка от спектъра. А също толкова важно – всеки родител, учител и детегледач ще бъде в различна точка от спектъра. Дете или възрастен, всеки ще има уникални нужди.

Представям ви десет неща, които всяко дете с аутизъм би искало да знаете:

     Аз съм преди всичко и най-вече дете. Аз имам аутизъм. Аз не съм само «аутистичен». Моят аутизъм е само един аспект от характера ми. Той не ме определя като личност. Вие личност с мисли, чувства и таланти ли сте или сте просто дебели (с наднормено тегло), късогледи (носите очила) или тромави и непохватни? Това може да са неща, които виждам първо, когато ви срещна, но те не са непременно вашата същност. Като зрял човек вие имате някакъв контрол, върху това как се самоопределяте. Ако искате да изберете и подчертаете някоя своя характеристика, може да го направите. Аз съм дете и все още се разгръщам. Нито вие, нито аз все още знаем на какво бих могъл да съм способен. Определяйки ме само по една единствена моя характеристика вие отприщвате опасността от създаване на очаквания, които са твърде ниски. И ако аз усещам, че вие не мислите, че аз “мога да се справя” моят естествен отговор ще бъде: Какъв е смисъла да се опитвам?

     Моите сензорни възприятия са нарушени. Сензорната интеграция може да бъде най-трудния за разбиране аспект от аутизма, но той е може би най-важната част. Това означава, че обикновените гледки, звуци, миризми, вкусове и щрихи на ежедневието, които вие може дори да не забелязвате, могат да бъдат направо болезнени за мен. Самата среда, в която трябва да живея често изглежда враждебна. Аз мога да ви изглеждам дистанциран или враждебен, но аз всъщност само се опитвам да се защитя. Ето защо едно “просто” отиване до магазина за хранителни стоки може да бъде истински ад за мен: може слухът ми да е свръх чувствителен. Там десетки хора говорят едновременно. Високоговорителят рекламира шумно промоциите на деня. Музика се чува от озвучителната система. Касовите апарати звънят и дрънчат, кафемелачката ръмжи. Резачката за месо пищи, бебета плачат, колички скърцат, а флуоресцентното осветление бръмчи. Моят мозък не успява да филтрира цялата входяща информация и аз съм претоварен! Обонянието ми може да е свръх чувствително. Рибата на щанда за месо не е съвсем прясна, човекът до нас днес не е взел душ, от щанда за бързо хранене предлагат дегустация на наденички, бебето на опашката отпред е с наакан памперс, почистват счупен буркан с кисели краставички от пътека номер три с препарат, в който има амоняк… Не мога да сложа всичко в ред. Застрашително ми се повдига. Тъй като се ориентирам визуално (вижте повече по въпроса по-долу), това може да е първото ми сетиво, което да бъде свръх-стимулирано. Флуоресцентната светлина не е само твърде ярка, но жужи и бръмчи. Стаята изглежда сякаш пулсира и това причинява болка в очите ми. Пулсиращата светлина се отразява от всичко и изкривява това, което виждам – пространството изглежда така сякаш постоянно се променя. Има отблясъци от прозорците, твърде много за мен, за да мога да се съсредоточа (мога да компенсирам с “тунелно виждане”), има движещи се вентилатори на тавана, има толкова много тела в постоянно движение. Всичко това въздейства на вестибуларния ми апарат и проприоцептивните ми сетива и сега дори не мога да определя къде в пространството е моето тяло.

     Моля, не забравяйте да направите разлика между не искам (Аз избирам да не …) и не мога (Не съм в състояние да…). Рецептивната и екпресивната реч и лексика може бъдат основно предизвикателство за мен. Това не означава, че аз не се вслушвам в инструкциите. Аз не мога да ви разбера. Когато ме викате от другия край на стаята, аз чувам това: “*&^%$#@, Billy. #$%^*&^%$&*………”. Вместо това, елате и говорете директно към мен, с прости думи: “Моля, прибери учебника в бюрото си, Били. Време е да отидем на обяд.” Това ми казва, какво искате да направя и какво предстои да се случи след това. Сега за мен е много по-лесно да се съобразя.

     Аз мисля конкретно. Това означава, че интерпретирам езка много буквално. За мен е много е объркващо, ако кажете “Укроти коня, каубой!”, когато това, което имате предвид е: “Моля те, спри да тичаш!”. Не ми казвайте, че нещо е “фасулска работа”, когато наоколо няма никакъв фасул и това, което искате да кажете е “За теб ще бъде много лесно да направиш това.” Когато казвате “Джими направо подпали трасето” аз си представям дете, което си играе с кибрит. Моля, кажете просто “Джими тича много бързо”. Идиомите, игрите на думи, езиковите нюанси, двусмислените изрази, неща, които уж се „подразбират“, метафорите, алюзиите и сарказмите са непонятни за мен.

     Моля, проявете разбиране относно бедния ми речник! За мен е трудно да ви кажа от какво се нуждая, когато не зная с какви думи да опиша своите чувства. Може да съм гладен, ядосан, уплашен или объркан, но точно в този момент тези думи са извън моите способности за изразяване. Бъдете бдителни и следете езика на тялото ми като отдръпване, раздразнение или други сигнали, че нещо не е наред. А има и обратна страна на тази: Аз мога да звуча като “малък професор” или филмова звезда, изстрелващ думи или цели текстове, надхвърлящи значително нормата на развитие за моята възраст. Това са послания, които съм запомнил от света около мен, за да компенсирам своите езикови дефицити тъй като разбирам, че от мен се очаква да отговоря, когато някой се обърне към мен. Тези цитати може да са от книги, телевизията или нечии чужди думи. Този начин на говор се нарича “ехолалия” и аз не винаги разбирам смисъла на терминологията, която използвам. Аз просто знам, че това ме спасява от трудната ситуация да измисля какво да отговоря.

     Тъй като езикът е толкова труден за мен, аз се ориентирам предимно визуално. Моля, по-добре ми покажете как да правя нещо, вместо да ми обяснявате. И, моля, ви бъдете подготвени да ми показвате много пъти. Многото последователни повторения ми помагат да уча. Нагледния график е много ценен за мен, за да се справя с ежедневните си задължения. Както вашият календар със задачи, той ме освобождава от стреса да помня кое след кое следва, помага ми за плавното преминаване между дейностите, да организирам времето си и да отговоря на вашите очаквания. Аз няма да загубя необходимостта от визуализиран график с израстването си, но моето «ниво на представяне» може да се промени. Преди да мога да чета аз имам нужда от график, изработен от прости картинки или фотографии. Когато порасна графикът може да бъде съставен от комбинация от думи и картинки, а по късно дори само от думи.

     Моля, фокусирайте се и надграждайте върху това което мога, вместо върху това, което не мога. Както всяко друго човешко същество аз не мога да уча в среда, която постоянно ме кара да усещам, че не съм достатъчно добър и е необходимо да бъда «поправян». Бих избягвал опитите да направя нещо ново, когато съм почти сигурен, че то ще бъде посрещнато с критика, та била тя и “конструктивна”. Потърсете моите силни страни и ще ги намерите. Има повече от един “правилен” начин за извършването на повечето неща.

     Моля, помогнете ми със социалната интеракция. Може да изглежда, че не искам да играя с другите деца на площадката, но понякога аз просто не зная как да започна разговор или да вляза в играта. Ако можете да насърчите другите деца да ме поканят да ритаме заедно топка или да стреляме в баскетболен кош, може да бъда щастлив да се включа. Аз се справям най-добре в структурирани игри, които имат ясно начало и край. Не зная как да разчитам мимиките, езика на тялото или емоциите на другите, така че ще бъда благодарен, ако ми показвате как е правилно да отговоря в различни ситуации. Например, ако се смея, когато Емили падне от пързалката, това не е защото смятам, че това е смешно. Аз просто не зная каква е правилната реакция. Научете ме да питам “Добре ли си?

     Опитайте се да разберете какво отключва моите кризи. Кризите, избухванията, тръшканията или както и да ги наричате са много по-страшни за мен отколкото за вас. Те се появяват, защото едно или повече от моите сетива се претоварват. Ако можете да установите защо се появяват тези кризи те могат да бъдат предотвратени. Записвайте си, отбелязвайки времето, обстановката, хората, дейностите. Може да се появи тенденция в повторенията. Не забравяйте, че всяко поведение е форма на комуникация. То ви казва, когато думите не могат, как аз възприемам нещо, което се е случило в моята околна среда. Родители, имайте предвид, че натрапчиво повтарящото се поведение може да е причинено от скрити медицински проблеми. Хранителните алергии, нетолерантността към определени храни, проблемите със съня и със стомаха могат да имат сериозен ефект върху поведението.

     Обичайте ме безусловно. Пропъдете мислите от типа “Ако той просто…” и “Защо тя не може …”. Самите вие не сте изпълнили всички очаквания и надежди, които вашите родители са имали за вас и няма де се чувствате добре, ако това ви се напомня непрекъснато. Аз не съм избрал да имам аутизъм. Но помнете, че това се случва на мен, а не на вас. Без вашата подкрепа моите шансове да израстна като успешен и самостоятелен възрастен човек са минимални. С вашата подкрепа и напътствия, възможностите се разширяват повече от колкото можете да предположите. Обещавам ви, че вложените усилия ще бъдат възнаградени.

     И за край не забравяйте три думи: Търпение, Търпение, Търпение. Опитайте се да гледате на аутизма ми по скоро като на друга способност отколкото като на недъг. Подминете недостатъците, които забелязвате и вижте дарбите, с които аутизма ме надарява. Може да е вярно, че имам проблеми с очния контакт или воденето на разговори, но обърнахте ли внимание на това, че не лъжа, не мамя в игрите, не клюкаря досадно на съучениците си и не съдя другите? Вярно е, че сигурно няма да съм следващият Майкъл Джордан. Но с моето изострено внимание за дребните детайли и възможностите ми за изключително фокусиране върху определена тема или проблем аз бих могъл да съм следващият Айнщайн. Или Моцарт. Или Ван Гог. Те също са имали аутизъм. Откриване на лечение на болестта на Алцхаймер, разгадаване на загадката за извънземен живот – какви ли бъдещи постижения от днешните деца с аутизъм предстоят? Всичко, което аз бих могъл да бъда не би било възможно без вие да поставите основите. Подкрепете ме и бъдете мои приятели и заедно ще видим колко далече мога да стигна.


Източник: Ellen Notbohm, www.ellennotbohm.com

Влиянието на слуха върху развитие на детето и неговата реч

     Добър логопед в Русе Участието на слуха в развитието на детето е повече от очевидно. Без слух е невъзможно възприемането на речта. Чувайки речта, детето се учи да се ориентира в обкръжаващата го действителност. То опознава предметите като ги вижда, опипва, хваща и се вслушва в звуците, които те издават. То наблюдава движенията и действията на възрастните, промените които настъпват в заобикалящата го среда и в зависимост от своите възможности сравнява и осмисля наблюденията си с помощта на своите сетивни органи. В този сложени процес на начално познание изключителна роля играе речта, която детето възприема. Дълго детето преди да се научи да говори, да задава въпроси и да разбира отговорите им, то възприема речта на околните, които придружават действията си с думи, поясняващи на детето това, което то едва ли може само толкова рано да осмисли. Преди детето да се научи да говори, то усвоява значението на думите и словосъчетанията, насочени към него или изговорените в негово присъствие.

    Всеки момент на опознаване на околната среда от детето се придружава със слухово възприемане на насочената към него реч.
       В началото на втората година от своя живот детето започва да осъзнава елементарната реч и я свързва с близките, достъпни за непосредствено възприятие предмети и явления. По – нататък, благодарение на развиващия се фонематичен слух, детето се учи да пита и да изразява своите чувства, молби и желания, да прави оценки и изказва отношение по повод на наблюдаваните предмети и явления. Отначало то говори само с отделни думи, след това използва кратки словосъчетания и накрая, овладява свързаната реч, която му позволява да разкаже за нещо или да разбере разказите на възрастните или приказките които му четат.
      За да се научи да произнася думите, детето овладява движенията на говорния си апарат. То трябва да усвои също така тези части на думата, които се изговарят с ударение и тези без ударение, с по – бегло и неясно произношение. Към три годишна възраст то умее да изговаря почти всички звукове с изключение на по – сложните, които се сформират на по – късен етап към 4 -5 годишна възраст. Ползването на думи е свързано със слуховото идентифициране и усвояване на звукове, които влизат в състава на думите и тяхната последователност.
     Неправилно е да се мисли, че детето отначало усвоява отделни звукове, след това образува от тях срички и накрая от тях образува думи. Детето овладява отначало най – достъпните за неговия слух звукови комплекси. Обикновено това са тези части на думите, който са под ударение. Между другото дори и те в началото се усвояват неточно недиференцирано и за това се произнасят неразбираемо и изкривено. По – късно се усъвършенства слуховото внимание. Детето се вслушва в речта на околните и прави опити да й подражава по – правилно. Постепенно произношението на звуковете се уточнява и едновременно попълва с нови звукове в състава на по – сложни думи. Към 4 – 5 годишна възраст детето прави осъзнати усилия за по – правилно и точно произношение на речевите единици. То чува не само речта на околните, но и своята собствена реч, което му позволява да съпоставя звученето на собствената речева продукция с получаваните от възрастните образи.
    Развитието на речта предполага и развитие на речниковия фонд, което се осъществява в процеса на речевото общуване. Речевата практика на детето във взаимодействие със слуховото възприятие създава условия за разбиране на значението на думите, които то по подражание използва в общуването. Възприятието на речта с помощта на слуха позволява на детето да съотнася думи с тези предмети, които те обозначават. Тук е важно да се отбележи, че възприемащото речта на околните дете е способно самостоятелно да овладее огромен словесен запас. То самостоятелно се учи да обозначава с думи всички предмети, които го заобикалят, техните качества и признаци, както и действията, които извършват или се извършват от тях. Това се дължи на слуха.
     Най – важно значение за развитие на детската реч има усвояването на граматическите форми за изразяване на мисълта. Граматическите форми, които придобиват думите, служат за изказване на определено значение. Така например, при определяне на числото на съществителните имена (круша – круши, храст – храсти) може да се обозначи единични предмети или група от предмети. Включени в словосъчетания с други думи (действия, свойства или признаци на предметите), те придобиват различно значение в зависимост от това, дали се отнасят към един или много предмети (крушата е сладка – крушите са вкусни).
     В българския език особено важна роля имат граматическите форми, свързани с употребата на предлозите (в, на, под, зад, до и др.). Затова е очевидна разликата в значението на думите и предложените изрази като круша, круши, крушата, крушите, до крушата, зад крушата, в крушата и т.н. За да се усвои значението на числото на съществителните имена и значението на предлозите, които показват отношението между предметите, детето трябва ясно да разграничава окончанието на думите и предлозите, влизащи в състава на изречението. Известно е, че окончанията на думите не винаги се намират под ударение, поради което тяхното цялостно възприятие предполага наличието на изострен речеви слух. Предлозите също се произнасят приглушено, слято и за това също така трудно се възприемат по слухов път.
    Думите означаващи действия – глаголи, също се употребяват с различно значение под влияние на използването на различни граматически форми. Те изразяват различно лице, изпълняващо действието (играя, играе, играеш); различно време на действието (скачам, скачах, ще скачам); различно число предмети, извършващи действието (скача, скачат). Значението на глаголите се променя и под влияние на представките (скача, прескача). Представките и окончанията при глаголите не падат често под ударение, следователно и за тяхното разпознаване е необходима добра слухова диференциация.
     За да се различават някои оттенъци в значението на думите, обозначаващи предмети, е необходимо умение за ориентация в суфиксите: коза – козле – козленце; котка – коте – котенце и др. В суфиксите – ле и – енце е изразено обозначението на малки животни или на малките им.
В условията на нормален слух детето извършва сложна дейност, усвоявайки по практически начин особеностите на езиковите форми. Чувайки отправената към него реч, то се научава твърде рано да използва граматическите закономерности на езика. Малкото дете, често до две годишна възраст, използва самостоятелно умалителни форми на съществителните имен, като извършва тази дейност не само по подражание, но и самостоятелно (признак на детското словотворчество). В този процес се наблюдават напълно осъзнати действия, които се сформират под  влияние на наблюденията на граматическите изменения в речта на възрастните и умението за пренасяне на усвоените граматически закономерности върху собствения речеви опит.
     По този начин малко дете с помощта на слуха по естествен път усвоява една много сложна езикова система, придобива навици за произношение, овладява звуковия състав на огромно количество думи, тяхната употреба в общуването, научава се да разбира значението на думите, включително и при техните граматически изменения, усвоява умението да построява изречения. Това изисква добре развит слух, тъй като, звуковете съставящи устната реч, представляват една сложна и не винаги достатъчно ясна по своето звучене картина.
     В нашия език всяка дума притежава сричка, която се намира под ударение и се изговаря по – бавно и сравнително по – високо, останалите срички се изговарят бегло и в известна степен по – тихо и приглушено. Гласните звукове (а, о, у , и, е) са най – звучните елементи на думата, обаче в речевия поток най – ясно се произнася само този гласен звук, който е под ударение. Останалите гласни звуци нямат стабилна звукова изразеност. В неударените срички трудно се диференцират О – У , Е – И, А – Ъ, т.н.
     Съгласните звукове притежават различна степен на звучност. Между звучните съгласни с по – голяма звучност се характеризира звукът [Р]. По – голяма част от беззвучните съгласни звукове се възприемат приглушено.
     При струпване на няколко съгласни звука всеки от тях се възприема с определена трудност (например в думата „здравей“ трудно се възприема звукосъчетанието „здр“). Много по – лесно се различават съгласните звукове в думи с отворени срички като колело, маса, лопата и др., защото съгласните в съчетание с гласните звукове значително по – добре се възприемат от слуха.
    При нормален слух и развитие на детето в норма всички звукове постепенно стават достъпни. Тяхната непрекъсната повтаряемост в речевия поток му дава възможност да ги усвои по самостоятелен начин. Независимо от това този акт не трябва да се счита като напълно самостоятелна дейност. Речевата среда и постоянното напътствие на възрастните, позволяват на детето да проверява чрез собствения си слух своята реч като я контролира и коригира.
Към 3 – годишна възраст детето натрупва речников фонд в обем до 2500 думи, които умее да използва в общуването с околните и да изразява своите мисли с фрази от 3 до 6 думи. Неговите изречения са правилни съставени и построени. От 3 до 5 -годишна възраст речевата практика на детето значително се разширява. Към 6 – 7 годишна възраст детето овладява езика в степен, която му осигурява самостоятелна и свободна устна форма на комуникация.
     Този процес може да се наруши напълно даже и при случаи на леко намаляване на слуха, ако то настъпи в ранна детска възраст.


Източник: сборник, издание на Съюзът на глухите в България, научен редактор Проф. д-р Ангелина Балтаджиева

Писането на ръка оказва огромно влияние върху мозъка, мисленето и речта

     Писането с химикалка помага за развитието не само на пръстите на ръцете, но и на мисленето, твърди проф. Вирджиния Бернингер от Университета на Вашингтон. С помощта на функционален магнитен резонанс тя открива, че писането на ръка силно активира областите в кората на главния мозък (фронталния кортекс), отговорни за паметта и усвояването на нова информация. Това е отразено и в работата на децата. Изследователката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас на началното училище да напишат кратки есета – на ръка или на компютър, а след това анализирала получените текстове. Оказало се, че работите, написани на ръка, се отличавали с по-богата фантазия и по-богат речник. Според проф. Бернингер това е така, защото в процеса на създаване на ръкописен текст мозъкът работи по-активно.
    ЛОГОПЕД РУСЕ, ЛОГОПЕДИ В РУСЕ, СТИМУЛИРАНЕ НА МОЗЪКА
    Информацията, която съхраняваме чрез клавиатурата, бързо отлита от паметта, за разлика от тази, която записваме на ръка. Това показва и експеримент сред американски студенти, проведен от двама психолози – Пам Мюлер от Университета в Принстън и Даниел Опенхаймер от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да изслушат лекция и да запишат съдържанието й така, както им е по-удобно (около 50% от американските студенти използват лаптопи, за да си водят бележки). След това анализирали записките и проверили какво е останало в главите на студентите.
Оказало се, че конспектите, направени на компютър, са по-подробни от ръчно написаните. Но интересното е, че на студентите, които писали с химикалка, им било по -лесно да възстановят основната идея на лекцията и най-важните изводи от нея. Студентите с лаптопи, въпреки подробните записки, запомнили по-малко. „Двете групи показаха фундаментално различни резултати: тези, които използваха химикалка, бяха записали най-важните тезиси, беше им се наложило да осмислят чутото и да анализират информацията в хода на нейното получаване. Благодарение на това тя беше по-силно запечатана в паметта им“, пишат учените на страниците на сп.Psychological Science. От своя страна, притежателите на преносими компютри често записват лекцията дума по дума. Но това безсмислено копиране не развива паметта, а по-скоро причинява болка в китките.

    При деца, които тепърва започват да се учат, писането на ръка стимулира основно развитието на тези области на мозъка, които са отговорни за разпознаването на буквите и комбинирането им в думи. Това беше доказано от група изследователи от Университета в Ставангер и Марсилия, работили под ръководството на д-р Ан Манген. Използвайки магнитно-резонансна томография, те наблюдавали как работи мозъкът, когато хората пишат бележки на хартия или на лаптоп. При хората, ползвали писалката, много по-интензивно са работили областите от мозъка, отговорни за сензомоторните функции, т.е. за тактилните усещания,  свързани с интерпретацията на различните съприкосновения и чувството за допир. В същото време значително се е активизирала и т.нар. „зона на Брока“, която е отговорна за формирането на речта, както и за комбинирането на буквите в думи, тоест, за умението да се чете и пише. При хората, които използвали клавиатурата, „зоната на Брока“ се активирала много по-слабо. Според учените това означава, че писането на ръка много по-ефективно оформя мрежата от връзки между невроните, което от своя страна помага да се научат буквите и да се чете гладко.

Снимка: При деца, които упражняват писане на ръка, сканиранията показват
повишена мозъчна активност в ключовата област от мозъка.

писане на ръка

Колко е важна ролята на сензомоториката в активизацията на участъците от мозъка, отговорни за усвояването на четенето и писането, показва още един експеримент, проведен при възрастни хора. Участници в него били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, състояща се от 20 несъществуващи в реалността букви. Половина от тях се учили да пишат буквите на ръка, а останалите – на компютър. След като изследователите тествали резултатите от тяхната работа, се оказало, че тези, които са писали на ръка, са запомнили азбуката по-добре от тези, които са я препечатвали на своя компютър.
Нещо повече, проучването на мозъците им чрез магнитен резонанс показало, че при хората, които са писали на ръка, се е активирала зоната на Брока, а при доброволците, които са използвали компютър, не е имало дейност на тази изключително важна област на мозъка. Това означава, че колкото повече се стимулират тези области на мозъка ни, които са свързани с осезателните усещания, толкова по-лесно ще се научим да четем и пишем. „Сензомоторните упражнения днес се използват основно при обучението на деца с дисграфия и тези в специалните училища, но проучванията ни показват, че те трябва да бъдат неразделна част от обучението за всички деца и възрастни“, казва Ан Манген.


Източник: Memoria de futuro – Памет за бъдещето, http://www.memoriabg.com/ и Newsweek Polska

Афазията е езиково нарушение

Афазията е езиково нарушение.

Страдащите от афазия имат проблем с говора, разбирането, четенето, писането, смятането.

Причината е винаги мозъчно увреждане. Най – често тя е предизвикана от инсулт, но може да бъде причинена от мозъчна травма или тумор. 

Инсултът се дължи на внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение. Причините за инсулта могат да бъдат две: запушване или разкъсване на артерия в мозъка.

Запушването може да бъде предизвикано от стеснение на артерията (тромбоза) или от тромб (емболия), тогава говорим за исхемичен инсулт.

терапия на говора след инсулт Русе

възстановяване на говора след инсулт в Русе

 

 

 

 

 

 

Разкъсването се дължи на изтъняване на стените на артериите (аневризма). Увреденото място става поресто и кръвоносния съд може да започне да пропуска кръв или да се разкъса, тогава говорим за хеморагичен инсулт.

поражения след инсулт и възстановяване Русе

Речта заема важно място в ежедневния ни живот. Тя ни дава възможността да говорим, четем, работим и учим. Също така я използваме да оформим мислите и плановете си за бъдещето.
Засегнатите от афазия се сблъскват с множество проблеми, които преди болестта са били за тях съвсем обикновени действия:

  • Провеждане на разговор;
  • Говорене в компания или шумна обстановка;
  • Четене на книги, вестници, списания, пътни табели;
  • Разбиране и разказване на вицове;
  • Разбиране на радио и телевизионни програми;
  • Разговори по телефона;
  • Смятане, запомняне на числа или боравене с пари;
  • Помнене на собственото име и имената на близките.